Тя се върна в съня ми

 Минаха дълги години Дневник и вчера тя се върна в съня ми....

Дали я познавам лично.... ми не!!! Дали познавам лицето и... Да.... познавам го от преди.... 

Знам че е тя само дето може би аз не рисувам по същия начин... може би и тя е остаряла като мен...Но отново тичахме в полето, отново се смяхме като малки деца и се държахме за ръце както в онзи сън, след който я нарисувах за първи път!!!!

Така и не я срещнах, или съм я срещал но не сме се познали... или е само сън... сън в който се връщам.... 

Защо, Дневник? Докога?

Поредните безмислици

Имало едно време

 Да напоследък, Дневник, е точно така..

Имаше едно време когато имах някакви желания.

Имаше едно време когато имах идеи.

Но го загубих в ритъма от заплата до заплата... Имаше вдъхновение, имаше няаква причина да живея.... Сега го/я няма! Не знам от какво и защо съм така! Живота и цялото нещастие с което съм се сблъскал ли ме промениха. Сега не вярвам нито в любовта, нито в обещания! Дори на себе си нямам вяра! 

Е Дневник, какво да се прави станал съм атеист... умря детето в мен и се превърнах в мърморещ чичка...

Не ми се рисува, не мога една рима да напиша, не ме вдъхновява нищо когато съм с фотоапарата в ръце... Идеите ми някъде отидоха, на по добро място сигурно! 

Загубих се временно или за постоянно, или може би някой трябва да ме открие и върне от блатото в което съм потънал! Не знам, Дневник, всичко ми е сиво и безразлично.

Докога?

Знам ли, Дневник? Ти дали ще ми отговориш? Вероятно НЕ! НО да знаеш!!!

27.03.2022 дали или...

 Здравей, Дневник!

Много отдавна не съм писал реален пост в теб, само поствах видеа от канала си в Youtube! Може би бе грешка, може би не! Работя колкото сили имам и не се оплаквам много, дори никак. Изплащам си кредитите и си плащам сметките! Затегнал съм колана много здраво та чак не мога да дишам правилно.

Разбрах че съм се затворил много в себе си и не допускам хора до мен, може би защото са наранили чувствата ми прекалено много, може би защото се възползват от добротата ми. Не съм същия. Хората се променят заради хората с който са и отношението им. Едно нещо не се промени, любовта ми към двуколесните машини. Независимо с какво се задвижват, дали с педали или с някакъв двигател те ще ми останат може би последната любов в живота! 

Да станах неспособен да отворя сърцето си за друг човек. Станах робот които работи за да си плаща сметките и може би сгреших. Но може би има надежда някъде за мен. Може би някой ден ще стъпя на прага на моят Дом. Да дом Дневник, това е мястото където се чувстваш у дома, където си обичан и обичаш. Някой ден някъде в мечтите който ме спохождат в сънищата. А до тогава ще продължавам евентуално да пиша в теб и да споделям видео след видео с "Верчето" или с някое друго двуколесно.

Да Дневник, ще се чуем скоро!

Blue moon

Затворен

Затворен в четити стени душата плаче тя за стари дни в главата спомени налитат кат буревестници отлитат аз искам пак да съм свободен нали човек е за това роден сред природни красоти о миг недей поспри.... спомените избледняват и бял таванът лъчите озаряват...

Стихотворно

Дъждец

как хубаво вали обичам тези дни със книга във ръка да слушам аз дъжда но искам аз сега верандичка една къща и градина маса със кресла сгушена до мен да е любовта...

Една обиколка

Роженски поляни, Смолянски езера, Девин, Доспат, Гоце Делчев, Банско, Разлог, Благоевград.... Една събота и неделя по пътищата на България

26 май поредни дни

Здравей, Дневник!
Реших че е време да ти изцапам поредния лист, за да си кажа каквото имам...

Вече на Читиредесет и една

Здравей, Дневник!
Знам, че отдавна не съм ти пълнил страниците....

Равносметка 2018

Здравей, Дневник!
И така отмина поредната година!!!
Годината в която си спомних колко може да боли Любовта, в която разбрах че няма смисъл да я даряваш на някой който не я заслужава.
Разбрах какво е да си използван и как не трябва да имаш никаква вяра в работодателите си! Всичко което ми кажаеха или обещаеха бе 90% лъжа!
Година в която разбрах, че да даваш 100% от себе си за нещо е потребно само ако то ти носи лично удволетворение и те обогатява!
 Да загубих много! Загубих времето си, загубих сърцето си! Бах загубил себе си.... до преди месец! Сега съм си просто аз, нещастен но и изпълнен с желание да продължа напред по-твърд и по-решителен, спрях да вярвам в другите и тръгнах да се боря за себе си!
 Очаквам да говорят зад гърба ми глупости.... да играя хазартни игри, но си меря и преценявам възможностите! То борсата си е хазарт де, ако не четеш и не знаеш коя фирма на къде е тръгнала и какви са и възможностите... същото е и в спорта и залозите в него. Беше интересно да си на двата фронта, но когато сърцето ти е смазано търпиш прадимо загуби.
 От януари повече няма да виждам и чувам сърцето си да плаче.... И както вече реших ще почна инвестиции в борсовите пазари чрез борсов посредник.... малки пари, месечно който ще ми усигурят след време възможност за подпомагане на доходите ми.

Благодаря на всички с които работих за подкрепата, но не и на Шефовете си!
Благодаря за хубавите моменти на "София Райдерс" с който ще продължа да карам от време на време из страната!
Благодаря ти Дневник, че ме разбираш само ти!!!

26.11.2017

Здравей, Дневник!
Измина поредната седмица...

19.11.2017

Здравей, Дневник!
 От одавна не бях писал в теб нещо с букви, май напоследък само видео споделям тук!

03.09.2017 Гайди и още нещо

Здравей, Дневник!
Тези почивни дни в началото на месеца пак се измъкнах от гнусната София и бях под открито небе с стотици хора който обичат традициите. Като вързан в краката гледах как се вият хора, гледах хора с народни носии от северна, южна и от добруджанска България дошли да чуят изпълненията на гайдарите, на старите и младите такива. да се заредят с енергията на хората които се виеха и се разделяха и обединяваха в един ритъм и такт!!!! Беше необикноевнно, интересно, зареждащо, незабравимо.