Botyo Getov "IGetov"

 Минаха дълги години Дневник и вчера тя се върна в съня ми.... Дали я познавам лично.... ми не!!! Дали познавам лицето и... Да.... познавам го от преди....  Знам че е тя само дето може би аз не рисувам по същия начин... може би и тя е остаряла като мен...Но отново тичахме в полето, отново се смяхме като малки деца и се държахме за ръце както в онзи сън, след който я нарисувах за първи път!!!! Така и не я срещнах, или съм я срещал но не сме се познали... или е само сън... сън в който се връщам....  Защо, Дневник? Докога?

 Да напоследък, Дневник, е точно така.. Имаше едно време когато имах някакви желания. Имаше едно време когато имах идеи. Но го загубих в ритъма от заплата до заплата... Имаше вдъхновение, имаше няаква причина да живея.... Сега го/я няма! Не знам от какво и защо съм така! Живота и цялото нещастие с което съм се сблъскал ли ме промениха. Сега не вярвам нито в любовта, нито в обещания! Дори на себе си нямам вяра!  Е Дневник, какво да се прави станал съм атеист... умря детето в мен и се превърнах в мърморещ чичка... Не ми се рисува, не мога една рима да напиша, не ме вдъхновява нищо когато съм с фотоапарата в ръце... Идеите ми някъде отидоха, на по добро място сигурно!  Загубих се временно или за постоянно, или може би някой трябва да ме открие и върне от блатото в което съм потънал! Не знам, Дневник, всичко ми е сиво и безразлично. Докога? Знам ли, Дневник? Ти дали ще ми отговориш? Вероятно НЕ! НО да знаеш!!!

 Здравей, Дневник! Много отдавна не съм писал реален пост в теб, само поствах видеа от канала си в Youtube ! Може би бе грешка, може би не! Работя колкото сили имам и не се оплаквам много, дори никак. Изплащам си кредитите и си плащам сметките! Затегнал съм колана много здраво та чак не мога да дишам правилно. Разбрах че съм се затворил много в себе си и не допускам хора до мен, може би защото са наранили чувствата ми прекалено много, може би защото се възползват от добротата ми. Не съм същия. Хората се променят заради хората с който са и отношението им. Едно нещо не се промени, любовта ми към двуколесните машини. Независимо с какво се задвижват, дали с педали или с някакъв двигател те ще ми останат може би последната любов в живота!  Да станах неспособен да отворя сърцето си за друг човек. Станах робот които работи за да си плаща сметките и може би сгреших. Но може би има надежда някъде за мен. Може би някой ден ще стъпя на прага на моят Дом. Да дом Дневник, това е мястото къ...

Затворен в четити стени душата плаче тя за стари дни в главата спомени налитат кат буревестници отлитат аз искам пак да съм свободен нали човек е за това роден сред природни красоти о миг недей поспри.... спомените избледняват и бял таванът лъчите озаряват...

Дъждец как хубаво вали обичам тези дни със книга във ръка да слушам аз дъжда но искам аз сега верандичка една къща и градина маса със кресла сгушена до мен да е любовта...

Роженски поляни, Смолянски езера, Девин, Доспат, Гоце Делчев, Банско, Разлог, Благоевград.... Една събота и неделя по пътищата на България

Здравей, Дневник! Реших че е време да ти изцапам поредния лист, за да си кажа каквото имам...

Здравей, Дневник! Знам, че отдавна не съм ти пълнил страниците....

Здравей, Дневник! И така отмина поредната година!!! Годината в която си спомних колко може да боли Любовта, в която разбрах че няма смисъл да я даряваш на някой който не я заслужава. Разбрах какво е да си използван и как не трябва да имаш никаква вяра в работодателите си! Всичко което ми кажаеха или обещаеха бе 90% лъжа! Година в която разбрах, че да даваш 100% от себе си за нещо е потребно само ако то ти носи лично удволетворение и те обогатява!  Да загубих много! Загубих времето си, загубих сърцето си! Бах загубил себе си.... до преди месец! Сега съм си просто аз, нещастен но и изпълнен с желание да продължа напред по-твърд и по-решителен, спрях да вярвам в другите и тръгнах да се боря за себе си!  Очаквам да говорят зад гърба ми глупости.... да играя хазартни игри, но си меря и преценявам възможностите! То борсата си е хазарт де, ако не четеш и не знаеш коя фирма на къде е тръгнала и какви са и възможностите... същото е и в спорта и залозите в него. Беше интересно да ...

Здравей, Дневник! Измина поредната седмица...

Здравей, Дневник!  От одавна не бях писал в теб нещо с букви, май напоследък само видео споделям тук!

Здравей, Дневник! Тези почивни дни в началото на месеца пак се измъкнах от гнусната София и бях под открито небе с стотици хора който обичат традициите. Като вързан в краката гледах как се вият хора, гледах хора с народни носии от северна, южна и от добруджанска България дошли да чуят изпълненията на гайдарите, на старите и младите такива. да се заредят с енергията на хората които се виеха и се разделяха и обединяваха в един ритъм и такт!!!! Беше необикноевнно, интересно, зареждащо, незабравимо.