Затворен в четити стени
душата плаче тя за стари дни
в главата спомени налитат
кат буревестници отлитат
аз искам пак да съм свободен
нали човек е за това роден
сред природни красоти
о миг недей поспри....
спомените избледняват
и бял таванът лъчите озаряват...
Няма коментари:
Публикуване на коментар