Botyo Getov "IGetov"

 Да напоследък, Дневник, е точно така.. Имаше едно време когато имах някакви желания. Имаше едно време когато имах идеи. Но го загубих в ритъма от заплата до заплата... Имаше вдъхновение, имаше няаква причина да живея.... Сега го/я няма! Не знам от какво и защо съм така! Живота и цялото нещастие с което съм се сблъскал ли ме промениха. Сега не вярвам нито в любовта, нито в обещания! Дори на себе си нямам вяра!  Е Дневник, какво да се прави станал съм атеист... умря детето в мен и се превърнах в мърморещ чичка... Не ми се рисува, не мога една рима да напиша, не ме вдъхновява нищо когато съм с фотоапарата в ръце... Идеите ми някъде отидоха, на по добро място сигурно!  Загубих се временно или за постоянно, или може би някой трябва да ме открие и върне от блатото в което съм потънал! Не знам, Дневник, всичко ми е сиво и безразлично. Докога? Знам ли, Дневник? Ти дали ще ми отговориш? Вероятно НЕ! НО да знаеш!!!

Спи  не спя отново аз... овци ли да броя... живота ми е драма и мене вече май ме няма свързвам някак двата края живея в ад, а не във рая посрояно съм във грешка заложена ли е такваз човешка да гледаш хората щастливи с усмивки, а в душите гнили....

Затворен в четити стени душата плаче тя за стари дни в главата спомени налитат кат буревестници отлитат аз искам пак да съм свободен нали човек е за това роден сред природни красоти о миг недей поспри.... спомените избледняват и бял таванът лъчите озаряват...

Дъждец как хубаво вали обичам тези дни със книга във ръка да слушам аз дъжда но искам аз сега верандичка една къща и градина маса със кресла сгушена до мен да е любовта...

МЪСТ Огледалото гледат две празни очи убита душа, сърце не боли страха за утре го няма уви смърта от него бяга дори усмивка изкуствена сложил си днес маска за другите очаква потрес смачкано детство, смачкан живот сигурно затуй се чувства идиот за всичко с пот е платил на съдбата своя колко се гневил но не предал се до сега  още вярва, че има правда на света с усмивка зловеща ме гледа сега в огедалото човека от другата страна мъртъв от вътре, но движи се той ще бъде отново безимен герой ще смее се на пук на глупците убили във него мечтите и бавно и леко, полека ще тъпче човек след човека...

Загубен Желание нямам за нищо човече Желание нямам да боря се вече живота край мене просто изтече нещо надоло мен ме завлече

Шоколад Сладки мисли в главата се въртят под тежести всички в салона се потят вдигат тежко и машини ползват като излезнат пак ще почнат Шоколад е моята диета нека за другите да е проклета шоколад си хрупам всеки ден но не качвам и свалям ден след ден всеки диетолог е направо смутен танцувам спортувам и нямам корем пари не изкарват от мен шоколада им е голям проблем ........