понеделник, 5 февруари 2024 г.
неделя, 15 октомври 2023 г.
сряда, 7 декември 2022 г.
неделя, 4 декември 2022 г.
Тя се върна в съня ми
Минаха дълги години Дневник и вчера тя се върна в съня ми....
събота, 3 декември 2022 г.
понеделник, 2 май 2022 г.
Екипиран
Здравей, Дневник!
Всичко което правя има един скрит умисъл и днес успях да събера нещо което исках да събера от много време.
Да, Дневник, събрах я и вече съм готов с екипировката си за къмпинг.
Палатка, тента, покривало за мотора, спален чувал, дюшек за по удобно спане, столче за да има къде да седна сред природата и да се отпусна, лампа с фотоволтаична клетка да ми свети докато чета нещо преди да си легна... Абе остана само да ида някъде и да си прекарам добре сред природата и да се отпусна и да забравя всичките си проблеми!
А да забравих фотоапарата и банката за зареждане която ще ми даде 3 пълни зареждания на батерията му!!
Да направих нещо за себе си и съм доволен...
До скоро приятелю!!!
понеделник, 25 април 2022 г.
Имало едно време
Да напоследък, Дневник, е точно така..
Имаше едно време когато имах някакви желания.
Имаше едно време когато имах идеи.
Но го загубих в ритъма от заплата до заплата... Имаше вдъхновение, имаше няаква причина да живея.... Сега го/я няма! Не знам от какво и защо съм така! Живота и цялото нещастие с което съм се сблъскал ли ме промениха. Сега не вярвам нито в любовта, нито в обещания! Дори на себе си нямам вяра!
Е Дневник, какво да се прави станал съм атеист... умря детето в мен и се превърнах в мърморещ чичка...
Не ми се рисува, не мога една рима да напиша, не ме вдъхновява нищо когато съм с фотоапарата в ръце... Идеите ми някъде отидоха, на по добро място сигурно!
Загубих се временно или за постоянно, или може би някой трябва да ме открие и върне от блатото в което съм потънал! Не знам, Дневник, всичко ми е сиво и безразлично.
Докога?
Знам ли, Дневник? Ти дали ще ми отговориш? Вероятно НЕ! НО да знаеш!!!
неделя, 27 март 2022 г.
27.03.2022 дали или...
Здравей, Дневник!
Много отдавна не съм писал реален пост в теб, само поствах видеа от канала си в Youtube! Може би бе грешка, може би не! Работя колкото сили имам и не се оплаквам много, дори никак. Изплащам си кредитите и си плащам сметките! Затегнал съм колана много здраво та чак не мога да дишам правилно.
Разбрах че съм се затворил много в себе си и не допускам хора до мен, може би защото са наранили чувствата ми прекалено много, може би защото се възползват от добротата ми. Не съм същия. Хората се променят заради хората с който са и отношението им. Едно нещо не се промени, любовта ми към двуколесните машини. Независимо с какво се задвижват, дали с педали или с някакъв двигател те ще ми останат може би последната любов в живота!
Да станах неспособен да отворя сърцето си за друг човек. Станах робот които работи за да си плаща сметките и може би сгреших. Но може би има надежда някъде за мен. Може би някой ден ще стъпя на прага на моят Дом. Да дом Дневник, това е мястото където се чувстваш у дома, където си обичан и обичаш. Някой ден някъде в мечтите който ме спохождат в сънищата. А до тогава ще продължавам евентуално да пиша в теб и да споделям видео след видео с "Верчето" или с някое друго двуколесно.
Да Дневник, ще се чуем скоро!
