Botyo Getov "IGetov"

 Минаха дълги години Дневник и вчера тя се върна в съня ми.... Дали я познавам лично.... ми не!!! Дали познавам лицето и... Да.... познавам го от преди....  Знам че е тя само дето може би аз не рисувам по същия начин... може би и тя е остаряла като мен...Но отново тичахме в полето, отново се смяхме като малки деца и се държахме за ръце както в онзи сън, след който я нарисувах за първи път!!!! Така и не я срещнах, или съм я срещал но не сме се познали... или е само сън... сън в който се връщам....  Защо, Дневник? Докога?

 Здравей, Дневник!  Всичко което правя има един скрит умисъл и днес успях да събера нещо което исках да събера от много време. Да, Дневник, събрах я и вече съм готов с екипировката си за къмпинг. Палатка, тента, покривало за мотора, спален чувал, дюшек за по удобно спане, столче за да има къде да седна сред природата и да се отпусна, лампа с фотоволтаична клетка да ми свети докато чета нещо преди да си легна... Абе остана само да ида някъде и да си прекарам добре сред природата и да се отпусна и да забравя всичките си проблеми! А да забравих фотоапарата и банката за зареждане която ще ми даде 3 пълни зареждания на батерията му!! Да направих нещо за себе си и съм доволен... До скоро приятелю!!! 

 Да напоследък, Дневник, е точно така.. Имаше едно време когато имах някакви желания. Имаше едно време когато имах идеи. Но го загубих в ритъма от заплата до заплата... Имаше вдъхновение, имаше няаква причина да живея.... Сега го/я няма! Не знам от какво и защо съм така! Живота и цялото нещастие с което съм се сблъскал ли ме промениха. Сега не вярвам нито в любовта, нито в обещания! Дори на себе си нямам вяра!  Е Дневник, какво да се прави станал съм атеист... умря детето в мен и се превърнах в мърморещ чичка... Не ми се рисува, не мога една рима да напиша, не ме вдъхновява нищо когато съм с фотоапарата в ръце... Идеите ми някъде отидоха, на по добро място сигурно!  Загубих се временно или за постоянно, или може би някой трябва да ме открие и върне от блатото в което съм потънал! Не знам, Дневник, всичко ми е сиво и безразлично. Докога? Знам ли, Дневник? Ти дали ще ми отговориш? Вероятно НЕ! НО да знаеш!!!

 Здравей, Дневник! Много отдавна не съм писал реален пост в теб, само поствах видеа от канала си в Youtube ! Може би бе грешка, може би не! Работя колкото сили имам и не се оплаквам много, дори никак. Изплащам си кредитите и си плащам сметките! Затегнал съм колана много здраво та чак не мога да дишам правилно. Разбрах че съм се затворил много в себе си и не допускам хора до мен, може би защото са наранили чувствата ми прекалено много, може би защото се възползват от добротата ми. Не съм същия. Хората се променят заради хората с който са и отношението им. Едно нещо не се промени, любовта ми към двуколесните машини. Независимо с какво се задвижват, дали с педали или с някакъв двигател те ще ми останат може би последната любов в живота!  Да станах неспособен да отворя сърцето си за друг човек. Станах робот които работи за да си плаща сметките и може би сгреших. Но може би има надежда някъде за мен. Може би някой ден ще стъпя на прага на моят Дом. Да дом Дневник, това е мястото къ...

Затворен в четити стени душата плаче тя за стари дни в главата спомени налитат кат буревестници отлитат аз искам пак да съм свободен нали човек е за това роден сред природни красоти о миг недей поспри.... спомените избледняват и бял таванът лъчите озаряват...

едно приятно самостоятелно изкарване!!!!