Botyo Getov "IGetov"

 Здравей, Дневник! Не се хваля, след като ми казаха че не мога да пия алкохол защото организмът ми не го позволява ртеших да се откажа от дрогата неречена цигари и вече втори ден не съм посягал към тях! взел съм си и лекарства за подтискане на никотиновия глад! Абе отворих кутията на Пандора, за да се опитам да се простря отново в намаляващите ми доходи и увеличаващите се ежедневно цени. понеже от както се помня съм оцеляващ, а не живеещ човек! Страданието и болката са моето ежедневие и никой не може да ме уплаши, че утре ще умра... преди повече от 25 години един лекар ми даде диагноза според която ми оставаха 2 години живот... е просто нещата са се забавили повече все пак преди година организма ми отказа да обработва алкохола..... коже пък скоро да се окаже че наистина този лекър е бил прав. И така Дневник! Парите се стопяват и всичко поскъпва, но ръста на заплащането е смешен за разлика от покачването на цените!  Долара и всичките валути които нямат златно или друго материал...

 Здравей, Дневник... Две години ползвах телефоните с отхапана ябълка.... ползвах ги без да имам мак или друго с отхапана ябълка в пещерата си. И познай какво, да не става. Да си с ябълка трябва да си в цялата система на ябълките...А аз съм се закачил толкова навътре с Google и услугите който предлага срещу моята информация като потребител. Ми няма как да се отвържа скоро и какво Махнах Ябълката и за нейната стойност получих хубав и мощен среден клас Андроид с 4 години поддръжка на софтуерни актуализации и сигурност. Да, не е ябълка но и преди още когато андроида беше с много малък дял от пазара от Симбиян преминах на него. Беше отдавна, но още съм фен на UNIX базиран софтуер, да фен съм и на Ябълките като такъв, но GNU/Linux е много гъвкава система и добре написана за хардуера може да изтиска възможностите му до краен предел. Да Ябълката е на подобен принцип, но има едно но... там не можеш да пипаш... Да бутнеш ново ядро с цял нов изглед и да пренапишеш някой неща така че да имаш т...

 Минаха дълги години Дневник и вчера тя се върна в съня ми.... Дали я познавам лично.... ми не!!! Дали познавам лицето и... Да.... познавам го от преди....  Знам че е тя само дето може би аз не рисувам по същия начин... може би и тя е остаряла като мен...Но отново тичахме в полето, отново се смяхме като малки деца и се държахме за ръце както в онзи сън, след който я нарисувах за първи път!!!! Така и не я срещнах, или съм я срещал но не сме се познали... или е само сън... сън в който се връщам....  Защо, Дневник? Докога?

 Здравей, Дневник!  Всичко което правя има един скрит умисъл и днес успях да събера нещо което исках да събера от много време. Да, Дневник, събрах я и вече съм готов с екипировката си за къмпинг. Палатка, тента, покривало за мотора, спален чувал, дюшек за по удобно спане, столче за да има къде да седна сред природата и да се отпусна, лампа с фотоволтаична клетка да ми свети докато чета нещо преди да си легна... Абе остана само да ида някъде и да си прекарам добре сред природата и да се отпусна и да забравя всичките си проблеми! А да забравих фотоапарата и банката за зареждане която ще ми даде 3 пълни зареждания на батерията му!! Да направих нещо за себе си и съм доволен... До скоро приятелю!!! 

 Да напоследък, Дневник, е точно така.. Имаше едно време когато имах някакви желания. Имаше едно време когато имах идеи. Но го загубих в ритъма от заплата до заплата... Имаше вдъхновение, имаше няаква причина да живея.... Сега го/я няма! Не знам от какво и защо съм така! Живота и цялото нещастие с което съм се сблъскал ли ме промениха. Сега не вярвам нито в любовта, нито в обещания! Дори на себе си нямам вяра!  Е Дневник, какво да се прави станал съм атеист... умря детето в мен и се превърнах в мърморещ чичка... Не ми се рисува, не мога една рима да напиша, не ме вдъхновява нищо когато съм с фотоапарата в ръце... Идеите ми някъде отидоха, на по добро място сигурно!  Загубих се временно или за постоянно, или може би някой трябва да ме открие и върне от блатото в което съм потънал! Не знам, Дневник, всичко ми е сиво и безразлично. Докога? Знам ли, Дневник? Ти дали ще ми отговориш? Вероятно НЕ! НО да знаеш!!!

 Здравей, Дневник! Много отдавна не съм писал реален пост в теб, само поствах видеа от канала си в Youtube ! Може би бе грешка, може би не! Работя колкото сили имам и не се оплаквам много, дори никак. Изплащам си кредитите и си плащам сметките! Затегнал съм колана много здраво та чак не мога да дишам правилно. Разбрах че съм се затворил много в себе си и не допускам хора до мен, може би защото са наранили чувствата ми прекалено много, може би защото се възползват от добротата ми. Не съм същия. Хората се променят заради хората с който са и отношението им. Едно нещо не се промени, любовта ми към двуколесните машини. Независимо с какво се задвижват, дали с педали или с някакъв двигател те ще ми останат може би последната любов в живота!  Да станах неспособен да отворя сърцето си за друг човек. Станах робот които работи за да си плаща сметките и може би сгреших. Но може би има надежда някъде за мен. Може би някой ден ще стъпя на прага на моят Дом. Да дом Дневник, това е мястото къ...