Здравей, Дневник!
Много отдавна не съм писал реален пост в теб, само поствах видеа от канала си в Youtube! Може би бе грешка, може би не! Работя колкото сили имам и не се оплаквам много, дори никак. Изплащам си кредитите и си плащам сметките! Затегнал съм колана много здраво та чак не мога да дишам правилно.
Разбрах че съм се затворил много в себе си и не допускам хора до мен, може би защото са наранили чувствата ми прекалено много, може би защото се възползват от добротата ми. Не съм същия. Хората се променят заради хората с който са и отношението им. Едно нещо не се промени, любовта ми към двуколесните машини. Независимо с какво се задвижват, дали с педали или с някакъв двигател те ще ми останат може би последната любов в живота!
Да станах неспособен да отворя сърцето си за друг човек. Станах робот които работи за да си плаща сметките и може би сгреших. Но може би има надежда някъде за мен. Може би някой ден ще стъпя на прага на моят Дом. Да дом Дневник, това е мястото където се чувстваш у дома, където си обичан и обичаш. Някой ден някъде в мечтите който ме спохождат в сънищата. А до тогава ще продължавам евентуално да пиша в теб и да споделям видео след видео с "Верчето" или с някое друго двуколесно.
Да Дневник, ще се чуем скоро!
Коментари
Публикуване на коментар