Creative Commons License
All this WORK is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License European Union laws require you to give European Union visitors information about cookies used and data collected: My blog USE Blogger and Google cookies, including use of Google Analytics and AdSense cookies, and other data collected by Google.

неделя, 12 август 2018 г.

Просто Аз ли останах?

Здравей, Дневник!
Тази седмица измина тегаво и много мъчно! Може би защото отново бе шестдневна... може би от прекалено много време работя шест дни седмично... може би ми писна да работя толкова за другите....
Може би ми писна да помагам на всеки който ми поиска помощ, може би ми дойде в повече знанията в главата ми и това, че всеки иска сертификат да ги прилагаш наяве но и предпочитат да не се изявяваш и да не ти плащат.
 Писна ми да съм добрия мъж. Този който жените не харесват защото е прекалено добър и не се държи с тях като с боклуци и ги оставя да мислят и развиват.
 В събота след работа отидох до Банско слушах джаз малко, спуснах малко по-надолу и в страни на Предела. Там в хладината на гората седнах и се отпуснах сред дърветата и птичите песни. Затворих очи и прогледнах, видях душата си. Колко рани има по нея, колко е смачкана от външното от отношението на всички към мен. Как само ме ползват за да свърша работата и после о.... съжалявам ама не се сещаме за теб... докато не трябва пак да се свърши поредната трудоемка работа защото аз знам и мога да я свърша и те няма да си нацапат ръцете! Седях и разбрах колко грешно съм помагал на много, колко грешно добрата ми душа е била наранявана. И нещо хлопна зад мен врата ли падна ли нещо, чух гласа на душата си която каза: 
  -Продължавай, бъди себе си! Бъди този който си наистина, престани да ме слушаш само мен имай самочуствието на човек с въсможности и умения.
 Много я болеше, белезите от раните и личаха навсякъде, а вътрешната и болка се усещаше в гласът който чувах в мен.
 Сам съм и никой не ме обича. Сам съм и съм никой, една прашинка в вселената, една изгубена душа!
Обратно към София вече не чуствах нищо, не исках нищо, усещах само вятъра и завихрянето му в каската, душата ми остана там на Предела или се заключи дълбоко в мен! Знам ли....

До писане, Дневник!

Няма коментари:

Публикуване на коментар