Тръгнал съм на някъде, Дневник ,но на къде. Тръгнал съм и не му виждам края. Трябват ми инструменти за да продължа да се забавлявам като поправям и преправям и създавам коли, мотори и велосипеди. Защото само на лист вече не е забавно. Няма го мига на тръпката, онази която идва когато подкараш творението си. Искам да правя велосипеди и мотоциклети, но трябва да се почне от инструмента. Има още да събера.... надявам се да почна да осъществявам най-накрая някой от проектите си. Надеждата ми ще умре последна! Така, а относно седмицата, макар и кратка не се оказа ползотворна. Почивката от 4 дни не ми помогна да се възтановя. Продължавам да теренирам и да правя възтановяващи упражнения и разтягания. Трябва да си върна формата от преди и да я подобря. Трябва да съм готов за оцеляване онова оцеляване на ръба. Трябва ежедневно да съм по-по-над това което съм и съм бил. Трябва за да продължа нататък и да докажа на себе си че мога. Да докажа на всички че мога! Трябва!!!! До скоро, Дневник!
Oт мен за мен! From me for me! Ботьо Гетов