Botyo Getov "IGetov"

Затворен в четити стени душата плаче тя за стари дни в главата спомени налитат кат буревестници отлитат аз искам пак да съм свободен нали човек е за това роден сред природни красоти о миг недей поспри.... спомените избледняват и бял таванът лъчите озаряват...

Дъждец как хубаво вали обичам тези дни със книга във ръка да слушам аз дъжда но искам аз сега верандичка една къща и градина маса със кресла сгушена до мен да е любовта...