Каски пране...

Промених ли се?

Здравей, Дневник!

Отминава още една година от нещастния ми живот. Ти го знаеш най-добре колко съм нещастен... Да признавам си го и го потвърждавам.
 След като жената която обичах не отвърна на чуствата ми и ме отряза, след като ме отрязаха от фирмата в която работя да специализирам и да се развивам съм накрая на това което ми даваше смисъл в тази фирма.
 Да има и други фирми казват! Вече реално един работодател загуби кадърен кадър който разбира, самообучава се и знае дори да са му отказват специализация и обучение вече четири години! Колкото и да ме подкупват с увеличение на заплатата да не се махна, вече са загубили, не могат да ме възпрат да си тръгна. Загубили са уважението ми завинаги. 
 Но нали всички "бизнесмени" занят че за работа от тях чакат на опашка и се бутат да работят за фирмата им... Ми прав им път!
 Толкова за днес, Дневник....

Посредствено

Посредствено

Отново съм пиян и таз дълбока рана

от изгубена любов запълвам с пяна

злотна и студена самота

изстива в болка моята душа

а как желаех любовта ѝ

как исках нежноста ѝ

останах с мечти разбити

и счупени бутилки все изпити

но болката жестока не отмина

сега очаквам тежка зима

да смрази я и отвее

и някак да се изживее

лежа обгърнат в мрака

смърта не ме и чака

не искам да живея повече така

да срещна я и истинска да ѝ е любовта