МЪСТ
Огледалото гледат две празни очи
убита душа, сърце не боли
страха за утре го няма уви
смърта от него бяга дори
усмивка изкуствена сложил си днес
маска за другите очаква потрес
смачкано детство, смачкан живот
сигурно затуй се чувства идиот
за всичко с пот е платил
на съдбата своя колко се гневил
но не предал се до сега
още вярва, че има правда на света
с усмивка зловеща ме гледа сега
в огедалото човека от другата страна
мъртъв от вътре, но движи се той
ще бъде отново безимен герой
ще смее се на пук на глупците
убили във него мечтите
и бавно и леко, полека
ще тъпче човек след човека...
