Какво сега, за какво говориш ще ми кажете! Аз говоря как един човек може да се изгради като личност. Това не става като седи при мама и тате. Това става като живее сам! Аз нямам тази възможност не ми бе предоставена и сега съм никой. В бруталния смисъл на думата, аз съм сянка на баща ми. Това че не съм тръгнал по неговия път се натяква от всички роднини. Но това е сам за мен. Кой съм аз, че да предтендира че съм нещо или някой. Аз съм едим раб на всички по-възрастни в семейството. Кой? Той може, той знае, но това почва да става ежедневие и в сужебен план, Знам мога ама от това искам да имам някакво обратно удволетворение, признание. Няма, жертваш се и те пращат по-дяволите. Хора ако имате възможност, по най-бързия начин напускайте семейното огнище. Там може само да бъдете задушени и смачкани до загуба на естествен подбор и да останете сами без собствено семейство, Може пък и да станете такива егоисти че да си мослите че всички са ви длъжни ,а вие само да взимате!!! Внимавайте и мн