Пропускане към основното съдържание

Стихове!!!

Creative Commons License
All this works is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License



Истерия



В морето на чувствата
на лодка опънах платната
Сам си отплавах
Бурята сам си направих
Сега съжалявам
Но отговор нямам
защо причиних си това
как все страдам от любовта
гледам си чашата празната
дъното гледа от друга страна
вече напразно е да търся аз правдата
бавно убивам аз своята душа

.......





Объркан

Животът ми една измама
Че срещнах любовта голяма
Аз виждам я всеки ден
Но не гори тя за мен
За чуствата ми знае
Но дали за тях хае
Със мен все е мила
Нож в сърцето ми забива
Мислите ми все разбърква
И живота ми подреден обърка


............





Тъма


В есенно небе
с облаци и дъждове
рее се моето сърце и не знае
на къде живота ще го поведе
безжизнено и жълто е полето
облаците тъмни са в небето
радост нямам аз в сърцето
a още тъмна е водата
бурна мътна е реката
и студено е в душата
Птици няма в небето
стича се дъжда в лицето
студени капки и сълзи
капят в едно от моите очи
няма я при мене любовта
за някой отживелица е тя
и дали ще дойде тя при мен
в пролетен и топъл ден
Виждам само аз тъма
тъне в нея моята душа.
..........





Не е страшна

Видях я и не няма в мен уплаха
протегнах аз ръце към нея
смърта е толкова красива
понякога я искам и копнея

когато никой не те обича
когато сам си в самота
на нея някой те обрича
и без да търсиш любовта

и болката с нея си отива
физическото няма го и то
кръвта по вените застива
и веч не си човешко същество

не се страхувам аз видях я
тя беше нежна и красива
веднага аз познах я
защото и тя от мене си отива

не съм достоен и за нея
в живота ме отави аз да тлея
но някой ден в друго време
ще дойде да ме вземе

...............



Редено

Сбогом сърце ти нарани се отново
пак зарад теб ме боли
няма да искам да биеш наново
просто да съм жив но дали

Сбогом любов ти пак си грешна
само болка с теб ме посрещна
от как съм на тая земя
все на грешната давам любовта

веч няма да давам чувства и да взема
прост и самотен май най е добре
в нощите мисля по тази дилема
и защо със жените съм толкова зле

трябва ли пиян все да бъда
по барове все пари да троша
и съкрушен от любов до полуда
живота си да разруша

чашата отново е пълна
цигара догаря в ръка
отпратих душата си празна
не чувствам вина за това

............





Тя


Единствена не толкова красива
Но покрай нея душата ми се свива
Гласът и объркава ми главата
В очите и изгубвам се като в гората
Но не е моя не е с мен

Във неиния образ аз съм в плен
Съсипан всеки ден копнея
В живота си да бъда с нея
Но няма да е с мен сега

Ни нявга ще е с мене любовта
На някой друг ще бъде вярна
Моята любов остава тайна...

...........






Отново


Искам с мен да си те взема
Без нищо аз ще те приема
Гола без обещания и пари
Само любовта най вече ти
Желая искренно да си до мене
И в хубаво и лошо време
Дойдеш ли с мене обещавам
Никога няма да те изостявям
До теб ще бъда и в ада
Любовта ти искам, не пощада
В очите ти да давя се до края
Да съм с теб за мен е това е рая...


.........






Грешката

Отново съм пиян прегърнал самотата
И чуствата напират от душата
За нея разбъркани са мислите в главата
Добре че сам изтрих и номерата
Сърцето грешката ми не прощава
От нея аз не чакам веч награда
В живота си аз искам една да е жената
Не искам аз красива или пък богата
Любовта и искам споделена
С шепи от нея аз да взема...


............




Оставам в плен

Не гледам вече в нейнита очи
В тях любовта ми пак гори
До мен като е, сърцето ми трепти
мислите ми бъркат се, с мечти
Все още я желая, дори да знам
че няма да получа от нея плам
не знам дали ще издържа
мъчението си от страстта
живея веч в лъжа голяма
за да не я загубя и да няма
без нея смисъла го губя
 но друга немога аз сега да залюбя

............



Работно

Не съм я виждал през деня
но дочух и от някъде гласа
бързо нещо в мен зартептя
още жива ли е моята душа

Цял ден по задачи скитам
с колеги работи разплитам
а със сърцето си за нея питам
и в мислите си с нея аз отлитам

много лоша отрова е това
като се забъркаш с любовта
не те оставя тя на мира
всяка мисъл към нея рикошира

Времето неусетно си лети
в мислите ми щом си ти
работата неусетно пак върви
щом присъства в моите мечти
.........…





Нежност

Сутрин нежно да ме гушка
Да не иска да ме пуска
Вечер да е като самодива
В прегрътките ми да се свива
Бързо лесно ще заспива
И във мен ще се увива
Да ми търси топлината
Кат изстиват и крачката
За ръчичките и нежни
Моите длани са копнежни

...........



Желание



Тя не знае колко я желая
покрай мен името и се повтаря
дори далеч сега от нея
всичко ме кара да я копнея
Дъжд вали като из ведро
а в мислите момичето едно
кал се стича мръсни вади
сърцето ми за нея жали
след всяка мисъл подредена
една за нея се подема
как е и какво ли прави
дали са нервите и здрави
все още искам да я гушна
душата и нежна да отпусна
да и сваля товара от плещите
да бъда и отдушника на дните
да е моето нежно цвете
дори бодливи да са плодовете
за мен е още сладък блян
от нея аз съм завладян...
.............




Казано


Обичам те
мога да го кажа хиляди пъти
обичам те
дори да не стига до слуха ти
обичам те
като че не съм живял преди теб
обичам те
сега има смисъл дори сух хлеб
обичам те
ти да виждам аз лика
обичам те
да ме радва всеки ден гласа
обичам те
повтарям го отново
обичам те
но ти за мен си кат олово
обичам те
и кажеш ли ще го призная
обичам те
за теб всичко ще направя
обичам те
поискаш ли веднъж
обичам те
завинаги ще съм твоя мъж
..........





Само

Идва време търсиш уют където
си живял спокойно отделно
но жената откраднала сърцето
ще го направи дом непременно
само тя е способна
само тя е отговорна
от нещо непотребно
да направи нещо вълшебно
да направи приказка живота
да премахне от теб идиота
да те прати в рая на разходка
да те закопае като разкопка
трябва да научиш
даром няма да получиш
само тя ако иска може и ще
и рая и ада в едно да ти даде
защото е тя единствена където
си и дал да си играе със сърцето
..........





Какво ми е


Любовта си тук оставям без надежда
през стиховете болка се процежда
не ще да имам нейната подкрепа
за сърцето сладка е отрова и нелепа
чувствата ми не една е наранила
не искам още болка подранила
О разум спри сърцето пак
не мога повече да съм глупак
когато няма няма и така
не искам да се случва глупостта
да гоня пак праз степи антилопа
да ме сочат с пръст дъската ми че хлопа
не искам сълзи да проливам
за туй че сам си се нервирам
незнам сърце защо си ти такова
и как пък винаги си на отрова
все още свиваш се като я чувам
понякога дума не мога да продумам
мехлем е някакъв за душата
гласеца и звънлив разбърква ми главата
за нея бих направил всичко,
но да си тръгна ще най-простичко
не знам защо нещата са така
пленен съм от аз от тази красота


.............




Гласът ти

Гласът ти нежен в телефона чух
към останалия свят останах глух
по телефон или на живо
сърцето тупка силно, диво
това е някаква магия
тайната не мога да открия
оставаш ти така желана
на света за мене друга още няма
говори ми всеки ден
как искам да си ти до мен
как искам твоя аромат у нас
и да чувам този нежен глас
дом да си направим аз и ти
напук на хорските сплетни
говори ми, почети ми книга
на сърцето ми това му стига
отдавна от теб е то пленено
говоря тук директно откровено
говори ми слушам те в захлас
разкажи ми своите мечти
в тях дали сме аз и ти...


............




За нея

Цигарата догаря във ноща
Допивам чашата със вино
Обгърнат в стаята от самота
Бянувам същество любимо
Виното няма как да спре
Трепета на моето сърце
И в нощите безсънни в дим
Цигарата и аз ще си горим
Забрави я, казват всички
Има хиляди жени
Независимо от приказките хорски
до сърцето ми седи
Вече няма да я притеснявам
Все повече ще се отдалечавам
На нищо веч не се надявам
Любовта си на нея оставям!
не искам друго аз сега
освен да е щастлива тя!
.....................






Остава там


Любовта във мене ври
за нея са моите мечти
искам тя да го реши
дали ще ме ощастливи
там дълбоко в сърцето
кипи на любовта гърнето
затискам го с огромна мъка
ще угася най-сетна пламъка
когато тя поиска с думи две
ще отворя врящото гърне
сега го слагам в здрави скоби
затиснал съм го из основи
ако тя не иска то забравям
там някъде го оставям
не мога на друга ще го дам
нея точно искам знам
за друга ако тя ме отблъсне
гърнето пред другата ще лъсне
само ако иска моя плам така
както никоя на таз земя...
...........




Заличаване


Претръпнах човече
любовта отиде с от мен
отпих горчива глътка вече
и няма да се върна в този плен
Да я мразя аз не мога

не съм такъв човек
душата си оставям гола
крещи сърцето ми оставя ек
тя слънцето бе на небето

тя изгрева бе на луната
тя болка бе в сърцето
тя бе всичко на земята
топлината си отива

заедно с топлите лъчи
зимата сега напира
и всичко с лед да заличи
вярвам някой ден отново

ще усетя топлина
и със същата отрова
душата си ще укротя...

........




Съдбовно



Обичам я незнам защо
не мога да убия любовта
нямам в нейното сърце место
а тя за мен - перфектната жена

когато виждам я сърцето ми трепти
говори ми и чувам песни
мога с часове, не с дни
да слушам гласа и как звучи

поглъщам жадно със очи 
движението всяко нейно
отсреща празно е уви
за друг тупти сърцето дейно

да срещна любов по-голяма
не се надявам и не ща
да сме с нея само двама
несбъдната остава си мечта

умира бавно всичко в мен
защо съдбата пак се подигра
любов ми прати пак пленен
забавна за нея е игра

дали в друга утеха ще намеря
 дали ще имам някога жена
 не мога с никой да се меря
 отново съм самичък на света


……………



Успехът

Дали в живот огрян от слава
дали до теб е ще някого остава
когато си успяла и си на върха
дали любов убила си в праха

когато се събудиш сам
когато нямаш в сърцето вече плам
не знаеш за какво се бориш
не искаш повече да спориш

сърцето празно е отдавна
и сянка ти си, но си славна
мериш си успеха матреялно
семейство нямаш ти буквално

в семейството са нужни първо двама
мъжът и неговата дама
разбиране вярност подкрепа
задача е това не лека

  но по лесно е да си работиш
зад себе си да нямаш грижи
и когато ти си на върха
всъщност ще си долу във прахта

..........





Влюбен

За мене тя е най-красива
дори косата и да стане сива
дори със бръчки на лицето
тя винаги ще е в сърцето

В очите и кафяви
преливащи в зелени
аз губя се като в мъгла
това ще да е любовта

погледа ми все е в тях
дали това е грях
в мислите копнея
да бъда вечно с нея

........



Отнесен

Тя е сладката загадка
в която съм потънал
от мечтите е извадка
с тях умът ми ме е лъгал

в усмивката и слънце грее
в очите и се песен лее
не виждам друга като нея
забравям болка и копнея

във всички виждам само нея
но тя любовта ми не споделя
поиска ли ще правя чудеса
ще и дам дори и своята душа

...........


За теб

На теб трудно устоявам
когато си до мен направо полудявам
сърцето бие лудо
че говоря си е цяло чудо

очите ми по тебе шарят
пръстите направо парят
искам да ти дам цялата си нежност
но излиза само небрежност

забранен си плод за мен
който гледам ден след мен
усмивката ти пред мен цъфти
смехът ти главата ми кънти

не мога да забравя любовта
за нтеб ще направя хиляди неща
ще свалям от небето чак звезди
само ако пожелаеш ти....

.........





Ще дойде ден

Ще дойде ден отново ще съм влюбен
в таз която ще даде ми любовта си
и без да искам пак ще съм изгубен
но пък намерил аз дома си

отново ще съм силен зарад нея
не ще доказвам, че съм жив
и в мислите си няма да копнея
а ще бъда стегнат, страстен, див

ще дойде ден семейство аз ще имам
и тя ще основния играч
и в нашата любов и плам
ще радваме се и от детски плач

.......





Безпомощен

безпомощен в нейните очи
аз давя се като в дълбоките води
прегръдката жадувам и злощастно
с цялото си същество нещастно
желая я, както никоя преди
и никоя не бих желал така
завинаги предлагам и дори
да дам и себе си и любовта
съсипан съм от старите любови
не я преследвам, тя ме гони
но само тя е в мислите мои
дори пред смъртта да ме изправи
за мен по-важна е от всичко
сърцето ми не ще да е самичко
живота ми без нея е провал
душата си на нея само бих и дал
стъпчи сърцето ми убий ме
без теб съм никой, не човек
обърни се и забрави ме
и нека името ми бъде само ек...

.........



Пропадане

Като в една игра
на догадки странна
съм попаднал аз сега
да си тръгна или да остана
объркан и не знам къде съм
сляп, объркан, заспал вековен сън
сънят на самотата
но няма я ръката
да дръпне ме от тъмнината
пропадам бавно убивам любовта си
и сенките отново ме обгръщат
бавно нежно ме прегръщат
и пак ще съм във тяхна власт
от днес до сетния ми час

......



Последно

Убивам бавно своята душа
не исках го, но тя го пожела
единствена бе тя за мен
но беше днес последен ден

Не искам вече нейните очи
не искам и милувки нейни
сърцето бавно ще се вледени
в душата пропаст пак ще зейне

убивам любовта си, от нея няма смисъл
щом другата страна скована е във лед
 и поеми, стихове де съм писал
ще идат в кошчето за смет

ще пусна там и любовта
дано я преработят в по-добро
на някой може да послужи тя
на мен ми донесе само зло

.....…



Молба


Моля се на пълната луна
за нейната любов сега
дали съм аз готов 
за за таз, желаната любов
гори желанието пак в мен
да е до мене всеки ден
за нея аз живота си да дам
да я обичам както аз го знам
коя е само искам да го разбера
затуй ще моля пълната луна
живота ми да огрее тя
за да не го прекарам в самота
…….




Семейно

В живота си искаш пълна промяна
понякога просто това го няма
мизерен, си нямаш, трудно ти стана
но буташ и работиш, кръст не остана

някой ги гледаш харчат пари
завиждаш и искаш това да си ти
разбираш че си прашинка в света
някой дори нямат да пият вода

погледни се и виж се ти имаш живот
не трябва да си кръгъл идиот
щастието не е само пари
да имаш семейство щастлив ще си

мизерен опърпан работиш до мрак
но знаеш че някой обича те пак
дори без парите той до тебе стои
защото обича те какъвто си


………………



Студено

Свеща догаря във ноща
със нея гасне моята душа
измамена от мен самия
отвътре само ще изгния

остана празно и зловещо
а бе красиво ярко нещо
гореше силно и със плам
вътрешен пожар голям

сега е празно, тъмно изгоря
не поиска пламъкът ми тя
а може да е по-добре
сега свободен съм не ме е@е

и вее вятъра студен
в мене зее празнина
и ден след ден
прегръща ме отвред леда

.........



Обичал ли си

Обичал ли си някога така
че да не желаеш друга ти жена
обичал ли си искрено с душата
да бъдеш с нея само на земята

Ревнувал ли си я от всички други
 от дрехите и да се каже
чашата докосваща устните ѝ пиейки
ревнувал ли си даже

Ако си правил тез неща
обичал си поне една жена
дали е с теб сега или остана сам
не казвай аз не искам да го знам

.........




Поле

Не спя, а гледам към небето
луната няма я сега
и бавно губи се битието
а птиците, свили са гнезда

тревата росна пак ме гали
звездите виждам кат на длан
никой мен не ме и жали
такъв съм див, необуздан

щурците свирят във полето
птици пеят покрай мен
звезди безброй са на небето
така завършва този ден
……..




Пътуване



нямам аз връзка с нея
не иска да бъде до мен
но вътрешно още копнея
за миг, за живот споделен

без нея пак съм човек
желание само ми липсва
времето вече е ек
самотата нещо ми писва

пътя пред мен със завои
природа, красиви места
без пътник който да водя
значение нямат сега

убивам си времето някак
пътувам разглеждам света
но тегли ме накак нататък
където да бъде и тя

........



Блян

Уморен заспивам във ноща
а в съня ми пак е тя
нежно се усмихва
и държим се за ръка
сън ли е или лъжа
на самотната душа
блян жесток в сърцето
отмъщението на битието
после нежно ме прегръща
шепне ми желани чуства
умът направо ми крещи
сърцето лудото тупти
трепети, омайни думи
реално пропаст помежду ни
сън кошмар
или неземен дар
спри сърце не давай тон
това е то голям балон
отворя ли очи
отново теб ще те боли
любовна болест те гори
желаеш само неините очи
изгаряш щом я зърна аз
изпадаш в някакъв екстаз
поспри това е сън
дъждецът май че дрънка вън
а алармата отново ни зове
към простото ни битие

........



Самотно


заспивам след ужасен ден
отново лягам изтощен
и няма с кой да споделя
нещата в моята душа
сънувам блянове безчет
пътища назад напред
минават дните ми безцелно
любов да намям, туй отделно
живот без смисъл до сега
поне да е в него любовта
да има за коя да мисля
да бързам у дома за нея
за мене тя да е една
на цялата земя
звезди тогава ще и свалям
с нея всичко да забравям
отдушник неин аз ще бъда
това е моята заслуга
за нея всичко аз ще дам
не искам вече да съм сам

.......



Болка



Тя за мен бе най-красивата жена
тя за мен беше всичко на света
но не пожела от мене любовта
остана само болката в моята душа

няма да се боря за нея
тя любовта ми не споделя
не искам вечно мен да ме боли
затворих на сърцето входните врати

сега е просто непозната
една от многото в страната
когато срещам нейните очи
не давам на сърцето да тупти

тя не заслужава моята любов
на всичко за нея бях готов
само да ми беше дала зов
щях да я обсипя с любов

сега отново пак съм сам
на къде да поема сам не знам
пак ме дърпат пътищата незнайни 
безцелно пак се лутам нямам тайни

живея но си нямам цел
мечтите ми са в бодлива тел
повече такъв живот не ща
желая истинска да е любовта


.........




Буря



Навън вали светкавици раздират пак небето
и тежки капки стичат ми се по лицето
бурята отмива всичко по земята
но остава нещото в душата

Студено е и мокър съм докрай
но гледам в тъмния безкрай
играта на светкавиците във мрака
разкъсващи небето и сумрака

секунда блясък после тъмнина
по черна и от моята душа
пречистващ дъжд, жива сила
любовна мъка, рана жива

седя и мисля под дъжда
дали това е моята съдба
грешен нежелан
да бъда вечно сам


...........



Душевно


в тишината на ноща
виждам своята душа
разбита изтерзана
с дълбока в нея рана

не помага ми да пия
туй е някаква магия
тя отрова е жестока
на живеца спира тока

и в просъница желая
нейните коси да галя
тя ума ми е превзела
и сърцето е отнела

болка страшна е това
любовта не е шега
лек ми трябва за това
лек за моята душа
........



Празно



живота ми е малка драма
влюбвам се, отсреща чуства няма
лъжа остава само в душата
не слуша ми сърцето главата

все на грешната попадам
гешен изпит и си сядам
все те имат други цели
по-щастливи да са, те ли

пак със дупка в сърцето
пак изпратен в небитието
и отново пак съм сам
празно е отвътре знам

вече няма да се боря
няма с никого да споря
не ще гоня любовта
да доказвам се аз не не ща

но появи ли се тя
и даде ли ми ръка
сподели ли любовта
ще се боря за това

........


Пощада


навън отново пак вали
и тъжни мисли в мен напират
в главата пълно със мечти
наяве явно те умират


отмии ти дъжд мъката в сърцето
накарай ме да я забравя
и нека волни мисли сред полето
да ме дарят с награда

живот неискам, в безна нека аз попадна
и падайки да съм щастлив
че няма болка по досадна
да съм самотен, но пък жив

не търся вече аз пощада
не търся ни живот охолен
остава ми една наслада
да ме обича някой съм доволен

взе ми всичко дяволе ти долен
отне ми близките, сърцето
надявам се си по-доволен
когато страдам в битието

не няма на колене да падна
и никй няма аз да моля
ще изтърпя таз болка гадна
защото научих се да имам воля

научи ме ти дяволе коварен
да не скланям аз глава
и нивга да не съм покварен
за слава, злато не ламтя

но искам аз една пощада
поне да усетя любовта
да ми оставиш таз наслада
пък после нека да умра

........




Черно


Черно е в душата
Черно е сърцето
липсва светлината
усмивка на лицето

черни мисли само
в черен ум напират
болката голяма
опитват се да спират

спри сърце да биеш
черно е в кръвта ми
спри да ме убиваш
убивай любовта ми

искам аз да се събудя
от тази черна дрямка
не да се погубя
в черната и сянка

...........

Винаги ще помня
Прегръдката ти мамо
отдавна веч те няма
но помня и боли 
че липсва твоето рамо
.......

Една загатка трови ми душата
Къде да търся аза жената
която сили да ми дава 
да живея както повелява
да се жертвам за това
тя да бъде, само тя една
и усмивкатаи да е само моя
туй да ми даде покоя
нейните очи с хиляди звезди
да ме тласкат в нови висоти
.......

Спиш ли нощем

Отпускам в тишината аз глава
но таз луна огромна на небето
не давами да мигна
напира нещо в сърцеро
и искам аз да викна
за всяка болка, рана
с вик да се оплача
не нямада се чуе този вик
любов омраза само миг
и смисъла загубен
в живота ми погубен
.......

не мога повече така
обгърнат в самота
ръце протягам към небето
да вземе някоя сърцето
и живота мой да озари
с щастливи нощи и дни
с любов ще я покрия
но не ще я аз открия
както и сърце разбито
не се събира в сито
и трябва много труд
да изгони тоя студ
.......


Живота е кратък
и тъй се живее
да няма натътък
къде вятър повее
да не си видял
красиви места
гозби опитал
топнал крака....
........

Гледам тъжно в огледалото
човека в който ме превърна
гледам мое си е тялото
но вътре нещо се обърна
нямавеч усмивкана лицето
остана гримаса тъмна
камък стана ми срцето
назад никога не ще се върна
.........


Стъпих здраво на земята
тиня покрива ми главата
вече няма светъл лъч
залят от омраза и жлъч
седя си мирно нямам страх
шамандура горе вече бях
.........

Гледам грее луната
чудя се ще срещна ли жената
за да грея и аз така
от отразената от нея светлина
..........

в очите празен
в душата празен
нямам миг покой
не съм аз ничии герой
и място не намирам
да мога да умирам
смъртта ме обикаля
живот за да намеря
ще рябва аз земята
със стъпки да премеря
........

Ще дойде ден, ще полетя
с крила на любовта
ще намеря пак душата
дето закопах в земята
и ще дам и моето сърце
паднал в нейните ръце
за нея ще съм пластелин
а тя моя властелин
.........

Капки тропат по листата
мокра вече е тревата
липсват две крачета стъдени
в моите опрени
липсва и захвата
туп клещи за трабата
щото съм горещо 
и още там си нещо
мрън мрън мрън
студено веч е вън
..........

Някой ден отново ще обичам
за нея и в смърта ще тичам
ще бъде моята принцеса
и липсата и няма да понеса
ще сваля луната даже
само да поидка или каже
ще бъде тя на пиадестал
и само на нея любов бих дал
...........

да заспива в мойте прегръдки
да галя неините коси
и сутрин с жадни глутки
да се давя в нейните очи
..........

Живота е кратък
продължавам нататък
и днес да умра
след мен няма следа
нелепо е знам
останъл съм сам
любов не познавам
не се и предавам
но нямам късмен
явно съм проклет
..........

Любов е когато
на двама е сърцето слято
иначе е просто дума
изтъркана като стара гума
но празно е битието
щом няма нищо в сърцето
и смисъла се губи
и търсиш обвтията на други
........

Искам люовта ѝ
в мен огън да запали
да горя с пламък жив
и да съм щастлив
.......

Любовта е някаква магия
формулата искам да открия
сърцето си да спра да крия
и в щастие да с покрия
но няма я жената чудо
да ме тушира като в джудо
в нейните крака да падна
за обятията ми да е жадна
и моля се под ярката луна
да намера пътя на любовта
..........

Удавен в нечии очи
Убит от думи дет боли
размазан с нейните слова
пребит от любовта
сега съм призрак
сянка на страдание
да бъда единак
е моето наказание
..........

Смачках душата си
зарових я там
замръзна сърцето ми,
останах си сам
никой не искам и мразая света
юмруците стискам, забрави любовта
светло не виждам в ноща
призраци бродят в мойта глава
всичкоп е просо и в тъмнина
остана ми само стихое да редя
.......

Танцувам сам
на музика така позната
изцяло в ритъма съм обладан
но не танцува ми душата
самае, търси нещо из главата
бушуват спомени, лица
и чувства смесени, тъга
танцува смее се съдбата
която с мен се подигра
да продтлжавам ли играта
спрете вий крака
дерзая в ритъма самотен
не изкам аз това
но тя остава само спомен
несподелен с любовта
...........

Пътувах под греещи звезди
пътувах по непознати зами
пътувах до езера и гори
видях места чудни
срещнах хора умни
с весели усмивки
все изтегнати покриви
вкусих сладост и горчивина
ядох разна аз храна
имах само един проблем
нямаше я до мен
.........


Обичам да гледам звездите
сред тях огряна луна
обичам да бродя в гората
през тучни зелени поля
обичам аз миризмата
на росна зелена трева
единствено вече не мога
да събудя в мне любовта
........

Затворен, четири стени
тавана нежно ми шепти
да знам колко ще съм сам
не ще любов да дам
но на който не заслужава
втори шанс дори се дава
на мен дори и първи знам
с една не стигнах аз до там
сега сред четири стени
душата стене, сърце умри...

....................
Капките не са самотни
сбират се в тъжни локви
като сълзи в шепа сбрани
дето пълнят нечии длани
студени стичат по лицето
смразяват ми сърцето
и една надежда за любов
умира тъжно с позледен зов
събраха капките сълзите
в кална локва веч затрити
........

Здрач и хлад нахлуват
 като тревожни мисли в нечия глава
никой няма да потърси 
самотната душа
студа и тъмнната обгръщат те за час
щом л'бовта и топлината умре в нас
........

Капки нежно трополят
мислите ми вече спят
и забравям този ден
празно всичко е в мен
няма болка ни тъга
няма я и любовта
..........


Не мога да заспя
празник ще е скоро
ще споделят любовта
а сам ще съм отново
не искам тази самота
желая нещо ново
във огън да горя
и тоз огън да е тя
.......


Празно е в гърдите
празно е в главата
няма ги парите 
няма и позлата
няма смисъл вече
да стана от кревата
........

Имам аз една мечта
да срещна точната жена
сърцето ми да свива
в очите ми красива
да иска да е само с мен
да съм нейния кретен
..........

Обичам те ти казах
прости ми този грях
не знаех, че е камък
сърцето ти за тях
прости ми бях глупак
не ще повторя пак
поне сгреших веднъж
веднъж се лъже мъж
........






Creative Commons License
All this works is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License

Коментари

Популярни публикации от този блог

Влог пореден и сметката

Casio G shock GA B2100

Едно пътуване Изток Запад планинско