Отмина поредната седмица, Дневник.
Отминава полека и живота ми....
Ледът около сърцето ми за малко да се пропука и да допусне някой. Замалко да се нараня отново, замалко! Добре че не си правя илюзии и я оставих зад каменната преграда преди вратата на фризера в който седи душата ми. Ако тя не иска никога няма да премине през каменните ограждения, да не говорим за отваряне на вратата на фризера пък да се докосне до истинското ми аз ще и трябва много убеждаване!
Добре ли ми е така, Не! Дали съм доволен, Не! Никога няма да направя нещо против желанието на жена която харесвам, никога не бих я наранил с действие или постъпка. Мога даже и да не покажа чувства, толкова съм закоравял.
Нормално ли е, Дневник? Нормален ли съм? Дори не знам как да се държа с истинска жена, а смятам че я срещнах Или се лъжа???
До писане, Дневник!!
All this WORK is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License
Няма коментари:
Публикуване на коментар