Здравей, Дневник!
Пиша ти отново в днешния ден и казано ми липсва да излезна с мотора (скутера) или с колелото(едно от многото) да покарам да се разведря както му викат.
Имам чувството че съм в някаква депресия в някаква дупка сега с всичкия сняг навън. Липсва ми едно 250 кубиково едндуро или легален крос за да се позабавлявам. Да се почуствам отново малко жив. Липсва ми помещение където да е топло и сухо за да мога да си правя всякакви модификации по мотори, коли, велосипеди или да мога да си създавам такива. Старт от нищото просто купчина части от който се ражда нещо което може да направи не само мен щастлив. Може би някой който не може да си позволи да кара колело или друго двуколесно. Говоря за трициклети и триколки за хора с нарушена вестибуларна система или инвалиди. Е няма да стане не и в този живот. Прекалено съм беден и незначителен човек за да осъществя нещо такова. Има едно Но, и то е че още не съм се отказал има я мечтата за това и тя няма да изчезне колкото и да ме мачкат колкото и да съм затънал в мизерия. Защо ли защото имам двете си ръце който за сега още ме слушат главата на раменете ми пълна с идеи и планове и мечтата да помагам и това ще ми доставя удоволствие! Ми така запълвам си дупката в сърцето от надеждата като я списвам тук! Някой ден се надявам да изпълня мечтата си и Студиото да работи с пълна сила през зимата, а през лятото да се радвам на хората който се придвижват с моите изделия и им се радват!!!
До писане Дневник!
Пиша ти отново в днешния ден и казано ми липсва да излезна с мотора (скутера) или с колелото(едно от многото) да покарам да се разведря както му викат.
Имам чувството че съм в някаква депресия в някаква дупка сега с всичкия сняг навън. Липсва ми едно 250 кубиково едндуро или легален крос за да се позабавлявам. Да се почуствам отново малко жив. Липсва ми помещение където да е топло и сухо за да мога да си правя всякакви модификации по мотори, коли, велосипеди или да мога да си създавам такива. Старт от нищото просто купчина части от който се ражда нещо което може да направи не само мен щастлив. Може би някой който не може да си позволи да кара колело или друго двуколесно. Говоря за трициклети и триколки за хора с нарушена вестибуларна система или инвалиди. Е няма да стане не и в този живот. Прекалено съм беден и незначителен човек за да осъществя нещо такова. Има едно Но, и то е че още не съм се отказал има я мечтата за това и тя няма да изчезне колкото и да ме мачкат колкото и да съм затънал в мизерия. Защо ли защото имам двете си ръце който за сега още ме слушат главата на раменете ми пълна с идеи и планове и мечтата да помагам и това ще ми доставя удоволствие! Ми така запълвам си дупката в сърцето от надеждата като я списвам тук! Някой ден се надявам да изпълня мечтата си и Студиото да работи с пълна сила през зимата, а през лятото да се радвам на хората който се придвижват с моите изделия и им се радват!!!
До писане Дневник!
Коментари
Публикуване на коментар