Осъзнах грешка

Здравей, Дневниик!

Не писах в неделята. Бях отекчен и мислих, мислих дълго и отчаяно.А какво толкова мислих, ми анализирах живота си и това което правих. Преди 9 години мисля че тръгнах в грешната посока слизайки от зад волана и потъваики и складовете. Може би намерих нови познати, но и изгубих това което ме правеше щастлив - Пътя, самото пътуване общуването с хората извън стените на фирмата, непрестаното движение. От доста време съм на трупчета и вече както и преди съм писал съм изчерпан. Не ми се прави това което правя и не ми харесва. Гешките който допускам ще стават все по-груби заради това, че лично съм незаинтересован с това което се занимавам. Поне за сега оцелявам с финансовите средства които получавам, но нямам удволетворение. Нямам хъс за работа. Всичко се сля в това да свърша това което трябва колкото и нескопосано и без чуство и да се прибера!!!!

 Депресия ли???? Ми може... Отчаяние и отекчение??? По-вероятно.... Болна душа?? Може би точно в десетката!!! А може би не. Нещата който искам да правя, никой не ми дава шанс да пробвам да ги правя... Безвъзвратно загубих надежда!

 До писане, Дневник!