Здравей, Дневник!
Както се сещаш днес е неделя и съм решил да напиша поредното си изявление в теб.
В събота се разделих с колата си, още не документално, но и това ще стане в понеделникът който идва. Разделям се с част от мен, един ден не е наоколо и някак си усещам празнина. Тази празнина който не усещах като се разделих с първата си кола с която имам толкова много спомени. Разликата е че първата не съм я гладувал и не съм връщал заем за нея в продължение на 5-6 години, парите като че бяха други и тогава ги върнах като на шега.
Може би тази кола като се замисля ми е последната която притежавам, последната изобщо. Повече няма да имам такова превозно средство на мое име! След толкова години осъзнах, че на мен не ми е нужна! Лошото е че свикнах с нея, някак си без да я карам ежедневно тя беше като някаква част от мен дори седяща на паркинга и плащайки и всички разходи. Може би удоволствието веднъж на две седмици или месечно да запалиш двигателя и да направиш едно кръкче в мръсната София, да я измиеш когато е хубаво времето и да я постегнеш ми доставяше някакво удволетворение в ежедневието. Надявам се да служи още дълго на новия си собственик който да я кара до съсипване, а не като мен за всичките тези години да и само 35000 километра. Дори мотоциклет на тези години има повече километри от този автомобил. Може би настина ми бе като някаво украшение което пазех за себе си! Сега ми липсва.... Липсва ми нещо което не ползвах!!!
Не знам, Дневник, дали някой друг е изпитвал подобно нещо когато се разделя с автомобил? Дали му е все едно се разделя със стар приятел който заминава и няма да се върне повече? Дали пък колкото повече имаш нещо то не се превръща в част от твоята същност? За мен такова е чувството.... Ще ми липсва сигурно известно време и после ще си намеря друг любимец. Може би сега когато осъзнах колко нещо ми е било непотребно като украшение, сега когато усетих какво е да караш мотоциклет отново, автомобила загуби своето значение.
Незнам не мога още да осъзная това което искам да карам занапред, но тук си обещавам, че личен автомобил повече няма да имам, не и на мое име ниога повече!!! През последните 4 години започнах да се предвижвам с двуколесни през по-голямата част от годината и осетих че правя правилното нещо за мен и за другите около мен. Скоро ако се остановя на работа с която може да си поема всички разходи и да си позволя да закупя мотоциклет той ще бъде вторичното ми превозно средство след велосипеда. Онзи велосипед който вече 8 години сголбявам и адапритам към моята физика и моите изисквания и възможности за каране. Перфектния сибион на предавки механика и ефтина поддръжка, един велосипед за над милион километра, една машина която да ми служи. А за мотоциклета мога да кажа така... наскоро един автор на видеосъдържание който открих в специализиран сайт за такова сподели този клип:
До писане, Дневник!!!
Както се сещаш днес е неделя и съм решил да напиша поредното си изявление в теб.
В събота се разделих с колата си, още не документално, но и това ще стане в понеделникът който идва. Разделям се с част от мен, един ден не е наоколо и някак си усещам празнина. Тази празнина който не усещах като се разделих с първата си кола с която имам толкова много спомени. Разликата е че първата не съм я гладувал и не съм връщал заем за нея в продължение на 5-6 години, парите като че бяха други и тогава ги върнах като на шега.
Може би тази кола като се замисля ми е последната която притежавам, последната изобщо. Повече няма да имам такова превозно средство на мое име! След толкова години осъзнах, че на мен не ми е нужна! Лошото е че свикнах с нея, някак си без да я карам ежедневно тя беше като някаква част от мен дори седяща на паркинга и плащайки и всички разходи. Може би удоволствието веднъж на две седмици или месечно да запалиш двигателя и да направиш едно кръкче в мръсната София, да я измиеш когато е хубаво времето и да я постегнеш ми доставяше някакво удволетворение в ежедневието. Надявам се да служи още дълго на новия си собственик който да я кара до съсипване, а не като мен за всичките тези години да и само 35000 километра. Дори мотоциклет на тези години има повече километри от този автомобил. Може би настина ми бе като някаво украшение което пазех за себе си! Сега ми липсва.... Липсва ми нещо което не ползвах!!!
Не знам, Дневник, дали някой друг е изпитвал подобно нещо когато се разделя с автомобил? Дали му е все едно се разделя със стар приятел който заминава и няма да се върне повече? Дали пък колкото повече имаш нещо то не се превръща в част от твоята същност? За мен такова е чувството.... Ще ми липсва сигурно известно време и после ще си намеря друг любимец. Може би сега когато осъзнах колко нещо ми е било непотребно като украшение, сега когато усетих какво е да караш мотоциклет отново, автомобила загуби своето значение.
Незнам не мога още да осъзная това което искам да карам занапред, но тук си обещавам, че личен автомобил повече няма да имам, не и на мое име ниога повече!!! През последните 4 години започнах да се предвижвам с двуколесни през по-голямата част от годината и осетих че правя правилното нещо за мен и за другите около мен. Скоро ако се остановя на работа с която може да си поема всички разходи и да си позволя да закупя мотоциклет той ще бъде вторичното ми превозно средство след велосипеда. Онзи велосипед който вече 8 години сголбявам и адапритам към моята физика и моите изисквания и възможности за каране. Перфектния сибион на предавки механика и ефтина поддръжка, един велосипед за над милион километра, една машина която да ми служи. А за мотоциклета мога да кажа така... наскоро един автор на видеосъдържание който открих в специализиран сайт за такова сподели този клип:
Да аз съм един от хората поразен от тази машина и много ще се радвам да съм собственик на такъв скутер. Това няма да е само бижу за мен това ще е кончето което ще ми помогне да обиколя и опозная по-добре родината си. Тази машина ще ме отведе на повече места и ще ми помогне да пътувам повече и да снимам повече както за велосипеди така и за мотори и за природата и красотата която има извън мръсотията на града!
До писане, Дневник!!!
Коментари
Публикуване на коментар