Creative Commons License
All this WORK is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License European Union laws require you to give European Union visitors information about cookies used and data collected: My blog USE Blogger and Google cookies, including use of Google Analytics and AdSense cookies, and other data collected by Google.

неделя, 15 ноември 2015 г.

След 30 дни!

Здравей, Дневник!
Както знаеш вече немога повече да издържам на настоящата си работа затова законно си подадох молбата за напускане и смятам, че това е най-доброто което мога да направя за себе си!

Когато вече не искаш да се занимаваш с нещо и си достигнал дъното на това което те е крало да работиш това, е най-добре да спреш. До тук край. Когато няма развитие трябва да си тръгнеш! Или не се справяш или просто не искат да ти помогнат да се усъвършенстваш.... не просто трябва да приемеш поражението си и да се оттеглиш преди да си загубил и малката си надежда, че поне малко ставаш за нещо! Пробвах една година се мъчих да се докажа, но изгубих смисъла като преумората ме настигна независимо, че се опитвах много и се старах, не се получи, не стана. Поражението ми е голямо, да разбрах че вече съм негоден за това, разбрах че съм сгрешил в преценката на възможностите си. Разбрах и каква цена ми е струвало това усилие: сега вече съм с анатомични стелки и пия някакви лекарства за стави и подсилващи съставки за мускулните връзки, но те развалят зрението. Почивните дни ги прекарвам с масажи на краката и малко движение.... а преди не слизах от колелото, сега всяко каране ми е на предела на възможностите.... ох удоволствието да карам колело на далече се превърна в леки разходки из квартала....
 Стига съм се оплаквал та нали който каквато попара си надроби такава сърба. Рано или късно осъзнаваш, че си пропуснал нещо и като че се опитваш да разбереш какво. Като остана малко без работа след толкова години работа и предимно работа, ми искам да преосмисля нещата. Разбира се ако не почна някава друга работа което за сега не е надежно, но я има мечтата за по-добър живот от сегашния ми. Мечтата за семейство, за срещи със стари и нови познати за малко щастие което до сега не съм намерил!
 Скоро ако съм безработен ще мога да пиша в теб, Дневник от места със свободен достъп до интернет и да качвам видео евентуално...
 Е до писане, Дневик!!!!

Няма коментари:

Публикуване на коментар