Здравей, Дневник!
Отново е неделя и реших днес да пиша в теб. Времето е чудесно температурите са от 28 до 38 градуса на сянка и направо се разтопяваш и изгаряш.
Днес ходих да се упражнявам малко с мотопеда завои с лягане, бутане като за завиването използвах накланянето на мотопеда. В общи линии тренирах стабилността си в управлението на машинката.
През изминалата седмица не стана нищо интересно, все пак ежедневието толкова ми е притъпило сетивата, че съм като роботче без странични интереси. Работата не ми харесва, но поне имам работа и си плащам сметките.
От доста време съм се сдухал до някъде защото съм самотен, самотен съм със семейството, сред приятели и познати. Липва ми човека до мен, нея я няма, която и да е тя. Няма живеца който да ме кара да се чуствам нужен, а и тя да се нуждае от мен. Когато това липсва си наистина никой! Да, в бруталния смисъл. И да започвам да губя смисъла на нещата и пътя и целите ми изчезват. Просто се пускаш по течението разочарован от себе си или почваш да се предизвикваш както правя сега с motogymkhana предизвиквайки се да достигна ръба на възможностите си.
Знаеш ли дневник, най фрапантното съувах че трябва да пусна тото в сряда срещу чевъртък, но няма да стигна навреме и джакпота ще падне! Знаеш ли почвам да имам много съвпадения на сънищата си и това почва да ме плаши...
Особенно тези с разговорите с белобрадия старец на поляната в планината някой си Мерин, Марин или там както и да е.... Те са особенно пашещи. След разговор с него който откъслячно си спомням следва сцена от бъдещето ми която се случва наистина или ако е лоша се опитвам да я променя и за сега успявам. Най-необичайнто е, че ме нарича Мортьо или Коннико и ми говори такива противоречиви неща, че се обърквам за какво става въпрос. Още не ми е ясно и ми е смътно, но се надявам да го разбера...
Тези неща няма да ги пиша тук!
Стига толкова глупости лека нощ! До писане, Дневник!!!!
Отново е неделя и реших днес да пиша в теб. Времето е чудесно температурите са от 28 до 38 градуса на сянка и направо се разтопяваш и изгаряш.
Днес ходих да се упражнявам малко с мотопеда завои с лягане, бутане като за завиването използвах накланянето на мотопеда. В общи линии тренирах стабилността си в управлението на машинката.
През изминалата седмица не стана нищо интересно, все пак ежедневието толкова ми е притъпило сетивата, че съм като роботче без странични интереси. Работата не ми харесва, но поне имам работа и си плащам сметките.
От доста време съм се сдухал до някъде защото съм самотен, самотен съм със семейството, сред приятели и познати. Липва ми човека до мен, нея я няма, която и да е тя. Няма живеца който да ме кара да се чуствам нужен, а и тя да се нуждае от мен. Когато това липсва си наистина никой! Да, в бруталния смисъл. И да започвам да губя смисъла на нещата и пътя и целите ми изчезват. Просто се пускаш по течението разочарован от себе си или почваш да се предизвикваш както правя сега с motogymkhana предизвиквайки се да достигна ръба на възможностите си.
Знаеш ли дневник, най фрапантното съувах че трябва да пусна тото в сряда срещу чевъртък, но няма да стигна навреме и джакпота ще падне! Знаеш ли почвам да имам много съвпадения на сънищата си и това почва да ме плаши...
Особенно тези с разговорите с белобрадия старец на поляната в планината някой си Мерин, Марин или там както и да е.... Те са особенно пашещи. След разговор с него който откъслячно си спомням следва сцена от бъдещето ми която се случва наистина или ако е лоша се опитвам да я променя и за сега успявам. Най-необичайнто е, че ме нарича Мортьо или Коннико и ми говори такива противоречиви неща, че се обърквам за какво става въпрос. Още не ми е ясно и ми е смътно, но се надявам да го разбера...
Тези неща няма да ги пиша тук!
Стига толкова глупости лека нощ! До писане, Дневник!!!!
Коментари
Публикуване на коментар