Здравей, Дневнико!
Знаеш ли има едно състояние на духа преди да раздели душата с тялото когато иска, но няма възможност. Няма силата, да осъществи дерзаниятата на душата и да ги създаде с тялото.
Аз съм в тази дупка, затворен защото тялото неможе да направи това което душата иска по независещи от него причини. Имам толкова незавършени проекти за който имам желание, имам знания матерялното го няма. Искам да пътувам да видя това онова.... отново матерялното липсва. Нали тялото трябва да се храни. Това да се храниш два пъти дневно е доста обнадеждаващо, но не и полезно за организма е за токова стига матерялното. Ако можех да пътувам с осигурена храна и други привилегии като осигуровки, всъщност да ми е като работа, бих го направил дори с колело като документирам или се документира всичко по пътя от други хора. Е това са неосъществими неща при мойте доходи или в държава като България. може би ако си пенсионер от народното събрание или полицията и армията което е по съмнително. Ако нямаш грижи за децата си в смисъл да са пораснали и се издържат сами. Тогава защо да не обиколиш България или Европа. Зимата по на юг лятото на север. Времето е ясно от една до пет шест години, а бюджета по 1200 евро на месец на човек реално обща сума 10000 евро за човек за времето прекарано в път: разходи за къмпинги, превозните средства, консумативи и здраве. Но идва това но... аз не съм този който ще го огрее това. Аз съм нископлатен, нискообразован, работник който се опитва да живурка в София заедно с много други. Е няма значение душата не се отказва лесно и някой ден може би като се гътна тя ще обиколи местата където е искала да иде.
Една утеха имам още, че съм независим или от мен никой не зависи, но пък и си е притеснително защото показва, че не обичам никоя от срещуположния пол и никоя не ме обича или поне не знам! Е пак се разписах да се оплаквам, но това е животът ми много лишения и никакви (страшно редки) радости.
До скоро, Дневник!!!
Знаеш ли има едно състояние на духа преди да раздели душата с тялото когато иска, но няма възможност. Няма силата, да осъществи дерзаниятата на душата и да ги създаде с тялото.
Аз съм в тази дупка, затворен защото тялото неможе да направи това което душата иска по независещи от него причини. Имам толкова незавършени проекти за който имам желание, имам знания матерялното го няма. Искам да пътувам да видя това онова.... отново матерялното липсва. Нали тялото трябва да се храни. Това да се храниш два пъти дневно е доста обнадеждаващо, но не и полезно за организма е за токова стига матерялното. Ако можех да пътувам с осигурена храна и други привилегии като осигуровки, всъщност да ми е като работа, бих го направил дори с колело като документирам или се документира всичко по пътя от други хора. Е това са неосъществими неща при мойте доходи или в държава като България. може би ако си пенсионер от народното събрание или полицията и армията което е по съмнително. Ако нямаш грижи за децата си в смисъл да са пораснали и се издържат сами. Тогава защо да не обиколиш България или Европа. Зимата по на юг лятото на север. Времето е ясно от една до пет шест години, а бюджета по 1200 евро на месец на човек реално обща сума 10000 евро за човек за времето прекарано в път: разходи за къмпинги, превозните средства, консумативи и здраве. Но идва това но... аз не съм този който ще го огрее това. Аз съм нископлатен, нискообразован, работник който се опитва да живурка в София заедно с много други. Е няма значение душата не се отказва лесно и някой ден може би като се гътна тя ще обиколи местата където е искала да иде.
Една утеха имам още, че съм независим или от мен никой не зависи, но пък и си е притеснително защото показва, че не обичам никоя от срещуположния пол и никоя не ме обича или поне не знам! Е пак се разписах да се оплаквам, но това е животът ми много лишения и никакви (страшно редки) радости.
До скоро, Дневник!!!
Коментари
Публикуване на коментар