Здравей, Дневник!
След шестдневната работна седмица, неделята съм като трупче... Малко се позанимавах с колата като и сложих декоративния капак на двигателя.
Както и баща ми ме посети за малко, приятно е да видиш роднина от малкото останали ми.
Да седмицата бе дълга и неинтересна. Все още не мога да застана пред камерата и да кажа това което искам да напиша. Пробвах без включена камера, ми не ми се получава. Не е същото като си си у дома и да застанеш пред камерата. В гората и по пътя съм го правил, но в дома си немога нещо. Реално не знам какво да говоря. Като предимно се оплаквам може би защото целия ми живот до сега за мен си е провал! А и съм толкова хубав, че жените направо се редят на опашка по вратите около мен... за да избягат!!! )
Така изминалата седмица бях с колело на работа и днес в неделя не мога да го гледам! Парите отново са кът и то доста... почваме от червено и така може да се окаже, че ще сме до края на лятото! Работа, нова, си търся ожесточено и отчаяно! Искам пет дневна редовна работна седмица от 9 до 18 примерно. Писна ми от работа на смени, организма вече ми се съсипва от това. Искам да почивам събота и неделя! Май е много... това. Искам да мога да си почина, най-накрая да мога да си оправя мотора и да имам пари да ходя да снимам някъде на 100-200 километра от София. Някой може да не ми повярват, но мразя родния си град - пренаселен, мръсен, пълен със селяци със скъпи джипове, измамници и просяци. Цялата паплач която си мисли, че тук са големите пари се изсипа в София. Свесните хора хванаха самолетите и влаковете за чужбина за да намерят реализация защото управляващите съсипаха "приватизирайки" всичко което работеше. Може би и аз трябва да направя същото и да ида да робувам на западните работодатели.
Да това няма как да го кажа пред камерата. Мога да го напиша и да го редактирам за да е написано правилно. За да си пред камерата трябва да не ти пука, а на мен още ми пука!
До писане, Дневник!
След шестдневната работна седмица, неделята съм като трупче... Малко се позанимавах с колата като и сложих декоративния капак на двигателя.
Както и баща ми ме посети за малко, приятно е да видиш роднина от малкото останали ми.
Да седмицата бе дълга и неинтересна. Все още не мога да застана пред камерата и да кажа това което искам да напиша. Пробвах без включена камера, ми не ми се получава. Не е същото като си си у дома и да застанеш пред камерата. В гората и по пътя съм го правил, но в дома си немога нещо. Реално не знам какво да говоря. Като предимно се оплаквам може би защото целия ми живот до сега за мен си е провал! А и съм толкова хубав, че жените направо се редят на опашка по вратите около мен... за да избягат!!! )
Така изминалата седмица бях с колело на работа и днес в неделя не мога да го гледам! Парите отново са кът и то доста... почваме от червено и така може да се окаже, че ще сме до края на лятото! Работа, нова, си търся ожесточено и отчаяно! Искам пет дневна редовна работна седмица от 9 до 18 примерно. Писна ми от работа на смени, организма вече ми се съсипва от това. Искам да почивам събота и неделя! Май е много... това. Искам да мога да си почина, най-накрая да мога да си оправя мотора и да имам пари да ходя да снимам някъде на 100-200 километра от София. Някой може да не ми повярват, но мразя родния си град - пренаселен, мръсен, пълен със селяци със скъпи джипове, измамници и просяци. Цялата паплач която си мисли, че тук са големите пари се изсипа в София. Свесните хора хванаха самолетите и влаковете за чужбина за да намерят реализация защото управляващите съсипаха "приватизирайки" всичко което работеше. Може би и аз трябва да направя същото и да ида да робувам на западните работодатели.
Да това няма как да го кажа пред камерата. Мога да го напиша и да го редактирам за да е написано правилно. За да си пред камерата трябва да не ти пука, а на мен още ми пука!
До писане, Дневник!
Коментари
Публикуване на коментар