Здравей, Дневник!
Остават няколко дни до моето остаряване с още една година. Дали се радавам - не, кой се радва на староста. Дали ще празнувам... не е сигурно. За да празнуваш, да каниш гости, трябват едни неща дето на мен нещо са ми много лисващи. Тепърва ще идват и сметките...ток, вода, парно.... и така нататък. Напоследък все по-често ми се иска да съм хванал гората събота и неделя.
Тъпото е днес като хванах гората с колелото не си взех фотото. Не знам защо не ми се снимаше, през цялото време просто гледах разлистващите се дървета и цъфтящите такива. В крайна сметка се озовах в центъра на София, бях набрал инерция. Е няма такава простотия. От доста отдавна не бях слизал долу и да минеш по Витошка...баси абсурда, ми няма я велоалеята, а народ на разходка яко!!! Покрай НДК е изтрита също отвсякъде и там където я има пешеходците ходят по нея и оставят другата част свободна, шах!!! невероятна култура и изградени навици! По-добре ми е да карам извън София! Като се прибирах по Борис и тамошната велоалея, си закраотих на една предавка поддържаики каданс(обороти в минута).... невероятно как когато задминеш някого така някак си се надъхват и почват да карат бързо да се доказват колко могат по-добре! Защо та аз дори не се състезавам с тях и не тренирам! Много хора някак си се доказват като се качат на колелото. Аз се забавлявам!
Защо го правих 5 години? Защо подбирах толкова елементите по него? За де се доказвам на някой? Отговора е, че го направих за да ми е комфортно и да ми доставя удоволствие при каране. Да не ме тормози и да не капна след 50 километра и да падна от претоварване. Аз не искам да бързам и да се доказвам пред някой колко мога да карам. Аз се научих да се наслаждавам на момента.
И така, Дневник, нещата не са розови, но поне слънцето вече грее и топли та може да го избутаме това лято икономично с по-ниски сметки от другия месец!
До писане!!!
Остават няколко дни до моето остаряване с още една година. Дали се радавам - не, кой се радва на староста. Дали ще празнувам... не е сигурно. За да празнуваш, да каниш гости, трябват едни неща дето на мен нещо са ми много лисващи. Тепърва ще идват и сметките...ток, вода, парно.... и така нататък. Напоследък все по-често ми се иска да съм хванал гората събота и неделя.
Тъпото е днес като хванах гората с колелото не си взех фотото. Не знам защо не ми се снимаше, през цялото време просто гледах разлистващите се дървета и цъфтящите такива. В крайна сметка се озовах в центъра на София, бях набрал инерция. Е няма такава простотия. От доста отдавна не бях слизал долу и да минеш по Витошка...баси абсурда, ми няма я велоалеята, а народ на разходка яко!!! Покрай НДК е изтрита също отвсякъде и там където я има пешеходците ходят по нея и оставят другата част свободна, шах!!! невероятна култура и изградени навици! По-добре ми е да карам извън София! Като се прибирах по Борис и тамошната велоалея, си закраотих на една предавка поддържаики каданс(обороти в минута).... невероятно как когато задминеш някого така някак си се надъхват и почват да карат бързо да се доказват колко могат по-добре! Защо та аз дори не се състезавам с тях и не тренирам! Много хора някак си се доказват като се качат на колелото. Аз се забавлявам!
Защо го правих 5 години? Защо подбирах толкова елементите по него? За де се доказвам на някой? Отговора е, че го направих за да ми е комфортно и да ми доставя удоволствие при каране. Да не ме тормози и да не капна след 50 километра и да падна от претоварване. Аз не искам да бързам и да се доказвам пред някой колко мога да карам. Аз се научих да се наслаждавам на момента.
И така, Дневник, нещата не са розови, но поне слънцето вече грее и топли та може да го избутаме това лято икономично с по-ниски сметки от другия месец!
До писане!!!
Коментари
Публикуване на коментар