Здравей, Дневник!
Както се досещаш отново е неделя и е време да нацапам страница от твойте каквато сега ми е традицията....
Отмина поредната седмица и скоро ще съм в заслужена годишна отпуска... О колко далече ми се струва, а колко работа ме чака! Ужас!!!
Да седмицата отмина... карах в планината с колега ако не вярвате питайте го...
Който не е карал там определено е изпуснал много! Направихме безцелна разходка при това малка като километри може би към 30 не съм сигурен.. Но поради това, че не бяхме взели храна и нищо подкрепящо в един момент умората ме удари изведнъж. Не като преходите който съм правил там се подкрепях с спортни барчета и не се изморявах така. Тук направо си грохнах точно като се прибрах. Колената ми като че почнаха да ме болят много което не ми харесва въобще. Може би неправилното хранене което имам от два месеца насам си казва свето. От утре почвам да ям по-добре и здравсловно!!! Друго за хвалене нямам... живуркам си живота и се радвам на всяка секунда от началото на края му! Спокойно, Дневник, всички един ден ще станем храна за червейте!!! И само спомените и знанието ще отнесем с нас... оп накой второто не го отнасят!
Бъдете живи и здрави, другото каквото е писано!!!
До писане, Дневник!!!
Както се досещаш отново е неделя и е време да нацапам страница от твойте каквато сега ми е традицията....
Отмина поредната седмица и скоро ще съм в заслужена годишна отпуска... О колко далече ми се струва, а колко работа ме чака! Ужас!!!
Да седмицата отмина... карах в планината с колега ако не вярвате питайте го...
Който не е карал там определено е изпуснал много! Направихме безцелна разходка при това малка като километри може би към 30 не съм сигурен.. Но поради това, че не бяхме взели храна и нищо подкрепящо в един момент умората ме удари изведнъж. Не като преходите който съм правил там се подкрепях с спортни барчета и не се изморявах така. Тук направо си грохнах точно като се прибрах. Колената ми като че почнаха да ме болят много което не ми харесва въобще. Може би неправилното хранене което имам от два месеца насам си казва свето. От утре почвам да ям по-добре и здравсловно!!! Друго за хвалене нямам... живуркам си живота и се радвам на всяка секунда от началото на края му! Спокойно, Дневник, всички един ден ще станем храна за червейте!!! И само спомените и знанието ще отнесем с нас... оп накой второто не го отнасят!
Бъдете живи и здрави, другото каквото е писано!!!
До писане, Дневник!!!
Коментари
Публикуване на коментар