Спи не спя отново аз... овци ли да броя... живота ми е драма и мене вече май ме няма свързвам някак двата края живея в ад, а не във рая посрояно съм във грешка заложена ли е такваз човешка да гледаш хората щастливи с усмивки, а в душите гнили....
Затворен в четити стени душата плаче тя за стари дни в главата спомени налитат кат буревестници отлитат аз искам пак да съм свободен нали човек е за това роден сред природни красоти о миг недей поспри.... спомените избледняват и бял таванът лъчите озаряват...
Дъждец как хубаво вали обичам тези дни със книга във ръка да слушам аз дъжда но искам аз сега верандичка една къща и градина маса със кресла сгушена до мен да е любовта...