Здравей, Дневник!
Знаеш коя дата е, сещаш се кой ден от седмицата е. Времето тече и аз съм обезнадежден все повече.
Късмета никога не е бил на моя страна и никога няма да бъде. Днес бях като пребит. Не мога да се възтановя от работната седмица, не мога да си почина както трябва. Постояно някой ме напряга с поредните глупости който не ме засягат пряко или ме засяга пряко без да трябва въобще да ме замесва. Толкова съм объркан, че не знам къде се намирам. Загубих смисъла за това което искам заради финанси. Да странно или не всичко вече е пари... лошото време не ме кефи защото не мога да се отпусна карайки колелото си. Може би само това ме отвлича от всичко карането на колело.
Когато си на педалите и пътя или пътеката е пред теб и нищо друго няма значение. Умората, проблемите, работата, разделите, безнадежността, любовта, роднините и приятелите. Само аз, колелото и пътя. Нищо друго няма значение, напред, нагоре, надолу до самия край до предела на силите, до изтощението на последната капка сила... до ставането на самото същество което съм, оставяики духът ми да се рее напред и да следва пътя да съм едно цяло с него... до самия му край. Тогава съм доволен, тогава съм аз, тогава смисъла ми е ясен! Това не ми се случва и с кола и с мотор, но скороста не е същата там обикновенно свършвам с акт за ниско прелитане... и не се получава магията която ми дава колелото...
Да това исках да кажа днес...
До писане, Дневник!!!!
Знаеш коя дата е, сещаш се кой ден от седмицата е. Времето тече и аз съм обезнадежден все повече.
Късмета никога не е бил на моя страна и никога няма да бъде. Днес бях като пребит. Не мога да се възтановя от работната седмица, не мога да си почина както трябва. Постояно някой ме напряга с поредните глупости който не ме засягат пряко или ме засяга пряко без да трябва въобще да ме замесва. Толкова съм объркан, че не знам къде се намирам. Загубих смисъла за това което искам заради финанси. Да странно или не всичко вече е пари... лошото време не ме кефи защото не мога да се отпусна карайки колелото си. Може би само това ме отвлича от всичко карането на колело.
Когато си на педалите и пътя или пътеката е пред теб и нищо друго няма значение. Умората, проблемите, работата, разделите, безнадежността, любовта, роднините и приятелите. Само аз, колелото и пътя. Нищо друго няма значение, напред, нагоре, надолу до самия край до предела на силите, до изтощението на последната капка сила... до ставането на самото същество което съм, оставяики духът ми да се рее напред и да следва пътя да съм едно цяло с него... до самия му край. Тогава съм доволен, тогава съм аз, тогава смисъла ми е ясен! Това не ми се случва и с кола и с мотор, но скороста не е същата там обикновенно свършвам с акт за ниско прелитане... и не се получава магията която ми дава колелото...
Да това исках да кажа днес...
До писане, Дневник!!!!
Коментари
Публикуване на коментар