Здравей, Дневник!
На всеки се случва да се раздели с негови роднини на години.
На някой се случва все по-често... на други по-рядко.
Какво правите? Тръшкате се, викате, плачете нормално е, но каквото и да направите те няма да се върнат от там за да продължат да се мъчат тук при нас. Досега никой не се е върнал, да каже дали е хубаво или лошо. Никой!!!
Всички ни учат и казват, че всеки прави своя избор в живота. Реално съм свидетел,че когато възрастните хора решат, че повече не могат, те сами се предават и оставят тленноста си. Това те като, че сами го искат. Казват си "ще се мре и няма връщане назад" и го правят. Може би това може да го направи всеки човек? Незнам! Дали? Вероятно някой ден и аз сам ще пожелая да се преселя в небитието.
Гледайки реалноста и начина на живот който сега живеем, ще се радвам много ако достигна възраста на баба си преди да съм хвърлил топа. Много по-реално е преди това да са ме застреляли, убили при грабеж, да съм получил инфаркт, да съм размазан при катастрофа или някой да ме е отнесъл докато си ходя пеша. Вероятно поради буклуците който ям възможо е да развия рак и също да си ида в ужасни мъки много по рано! Живее ми се бе хора. Искам да се радвам, да се усмихвам, да разбера какво е щастие... вероятно някой ден и това ще стане!
Ми толкова за днес, Дневник, че в момента не мога да мисля!!!
На всеки се случва да се раздели с негови роднини на години.
На някой се случва все по-често... на други по-рядко.
Какво правите? Тръшкате се, викате, плачете нормално е, но каквото и да направите те няма да се върнат от там за да продължат да се мъчат тук при нас. Досега никой не се е върнал, да каже дали е хубаво или лошо. Никой!!!
Всички ни учат и казват, че всеки прави своя избор в живота. Реално съм свидетел,че когато възрастните хора решат, че повече не могат, те сами се предават и оставят тленноста си. Това те като, че сами го искат. Казват си "ще се мре и няма връщане назад" и го правят. Може би това може да го направи всеки човек? Незнам! Дали? Вероятно някой ден и аз сам ще пожелая да се преселя в небитието.
Гледайки реалноста и начина на живот който сега живеем, ще се радвам много ако достигна възраста на баба си преди да съм хвърлил топа. Много по-реално е преди това да са ме застреляли, убили при грабеж, да съм получил инфаркт, да съм размазан при катастрофа или някой да ме е отнесъл докато си ходя пеша. Вероятно поради буклуците който ям възможо е да развия рак и също да си ида в ужасни мъки много по рано! Живее ми се бе хора. Искам да се радвам, да се усмихвам, да разбера какво е щастие... вероятно някой ден и това ще стане!
Ми толкова за днес, Дневник, че в момента не мога да мисля!!!
Коментари
Публикуване на коментар