понеделник, 2 май 2022 г.

Екипиран

 Здравей, Дневник!

 Всичко което правя има един скрит умисъл и днес успях да събера нещо което исках да събера от много време.

Да, Дневник, събрах я и вече съм готов с екипировката си за къмпинг.

Палатка, тента, покривало за мотора, спален чувал, дюшек за по удобно спане, столче за да има къде да седна сред природата и да се отпусна, лампа с фотоволтаична клетка да ми свети докато чета нещо преди да си легна... Абе остана само да ида някъде и да си прекарам добре сред природата и да се отпусна и да забравя всичките си проблеми!

А да забравих фотоапарата и банката за зареждане която ще ми даде 3 пълни зареждания на батерията му!!

Да направих нещо за себе си и съм доволен...

До скоро приятелю!!! 

понеделник, 25 април 2022 г.

Имало едно време

 Да напоследък, Дневник, е точно така..

Имаше едно време когато имах някакви желания.

Имаше едно време когато имах идеи.

Но го загубих в ритъма от заплата до заплата... Имаше вдъхновение, имаше няаква причина да живея.... Сега го/я няма! Не знам от какво и защо съм така! Живота и цялото нещастие с което съм се сблъскал ли ме промениха. Сега не вярвам нито в любовта, нито в обещания! Дори на себе си нямам вяра! 

Е Дневник, какво да се прави станал съм атеист... умря детето в мен и се превърнах в мърморещ чичка...

Не ми се рисува, не мога една рима да напиша, не ме вдъхновява нищо когато съм с фотоапарата в ръце... Идеите ми някъде отидоха, на по добро място сигурно! 

Загубих се временно или за постоянно, или може би някой трябва да ме открие и върне от блатото в което съм потънал! Не знам, Дневник, всичко ми е сиво и безразлично.

Докога?

Знам ли, Дневник? Ти дали ще ми отговориш? Вероятно НЕ! НО да знаеш!!!