Creative Commons License
All this WORK is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License European Union laws require you to give European Union visitors information about cookies used and data collected: My blog USE Blogger and Google cookies, including use of Google Analytics and AdSense cookies, and other data collected by Google.

Други Стихове!!!

Creative Commons License
All this works is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License



Пътуване


нямам аз връзка с нея
не иска да бъде до мен
но вътрешно още копнея
за миг, за живот споделен

без нея пак съм човек
желание само ми липсва
времето вече е ек
самотата нещо ми писва

пътя пред мен със завои
природа, красиви места
без пътник който да водя
значение нямат сега

убивам си времето някак
пътувам разглеждам света
но тегли ме накак нататък
където да бъде и тя

........

Блян

Уморен заспивам във ноща
а в съня ми пак е тя
нежно се усмихва

 и държим се за ръка
сън ли е или лъжа
на самотната душа
блян жесток в сърцето
отмъщението на битието
после нежно ме прегръща
шепне ми желани чуства
умът направо ми крещи
сърцето лудото тупти
трепети, омайни думи
реално пропаст помежду ни
сън кошмар
 или неземен дар
спри сърце не давай тон
това е то голям балон
отворя ли очи
отново теб ще те боли
любовна болест те гори
желаеш само неините очи
изгаряш щом я зърна аз
изпадаш в някакъв екстаз
поспри това е сън
дъждецът май че дрънка вън
а алармата отново ни зове
към простото ни битие

........

Самотно

заспивам след ужасен ден
отново лягам изтощен

и няма с кой да споделя
нещата в моята душа
сънувам блянове безчет
пътища назад напред
минават дните ми безцелно
любов да намям, туй отделно
живот без смисъл до сега
поне да е в него любовта
да има за коя да мисля
да бързам у дома за нея
за мене тя да е една
на цялата земя
звезди тогава ще и свалям
с нея всичко да забравям
отдушник неин аз ще бъда
това е моята заслуга
за нея всичко аз ще дам
не искам вече да съм сам

.......

Болка

Тя за мен бе най-красивата жена
тя за мен беше всичко на света
но не пожела от мене любовта
остана само болката в моята душа


няма да се боря за нея
тя любовта ми не споделя
не искам вечно мен да ме боли
затворих на сърцето входните врати

сега е просто непозната
една от многото в страната
когато срещам нейните очи
не давам на сърцето да тупти

тя не заслужава моята любов
на всичко за нея бях готов
само да ми беше дала зов
щях да я обсипя с любов

сега отново пак съм сам
на къде да поема сам не знам
пак ме дърпат пътищата незнайни 
безцелно пак се лутам нямам тайни

живея но си нямам цел
мечтите ми са в бодлива тел
повече такъв живот не ща
желая истинска да е любовта
..........

Буря

Навън вали светкавици раздират пак небето
и тежки капки стичат ми се по лицето
бурята отмива всичко по земята
но остава нещото в душата

Студено е и мокър съм докрай
но гледам в тъмния безкрай
играта на светкавиците във мрака
разкъсващи небето и сумрака

секунда блясък после тъмнина
по черна и от моята душа
пречистващ дъжд, жива сила
любовна мъка, рана жива

седя и мисля под дъжда
дали това е моята съдба
грешен нежелан
да бъда вечно сам


...........

Душевно

в тишината на ноща
виждам своята душа
разбита изтерзана
с дълбока в нея рана


не помага ми да пия
туй е някаква магия
тя отрова е жестока
на живеца спира тока

и в просъница желая
нейните коси да галя
тя ума ми е превзела
и сърцето е отнела

болка страшна е това
любовта не е шега
лек ми трябва за това
лек за моята душа
........

Празно

живота ми е малка драма
влюбвам се, отсреща чуства няма
лъжа остава само в душата
не слуша ми сърцето главата

все на грешната попадам
гешен изпит и си сядам
все те имат други цели
по-щастливи да са, те ли

пак със дупка в сърцето
пак изпратен в небитието
и отново пак съм сам
празно е отвътре знам

вече няма да се боря
няма с никого да споря
не ще гоня любовта
да доказвам се аз не не ща

но появи ли се тя
и даде ли ми ръка
сподели ли любовта
ще се боря за това

........

Пощада

навън отново пак вали
и тъжни мисли в мен напират
в главата пълно със мечти
наяве явно те умират



 отмии ти дъжд мъката в сърцето
накарай ме да я забравя
и нека волни мисли сред полето
да ме дарят с награда

живот неискам, в безна нека аз попадна
и падайки да съм щастлив
че няма болка по досадна
да съм самотен, но пък жив

не търся вече аз пощада
не търся ни живот охолен
остава ми една наслада
да ме обича някой съм доволен

взе ми всичко дяволе ти долен
отне ми близките, сърцето
надявам се си по-доволен
когато страдам в битието

не няма на колене да падна
и никй няма аз да моля
ще изтърпя таз болка гадна
защото научих се да имам воля

научи ме ти дяволе коварен
да не скланям аз глава
и нивга да не съм покварен
за слава, злато не ламтя

но искам аз една пощада
поне да усетя любовта
да ми оставиш таз наслада
пък после нека да умра


........

Черно 


Черно е в душата
Черно е сърцето
липсва светлината
усмивка на лицето


черни мисли само
в черен ум напират
болката голяма 
опитват се да спират

спри сърце да биеш
черно е в кръвта ми
спри да ме убиваш
убивай любовта ми

искам аз да се събудя
от тази черна дрямка
не да се погубя
в черната и сянка

...........


Умирам

Умира ми душата
незнае где е тя горката

веч е задушена
направо е сломена
няма огън в нея
не иска да споделя
затворена в окови
не ще да спори
сърцето е ранено
направо изгорено
умрял съм отвътре
то няма да се върне
и болката жестока
не дава ми посока
искам да съм веч умрял
любов да не бях познал
не не съм добре
от любов не се ли мре
желания вече няма
всичко е лъжа голяма

..........


Лек

и някак нещата връщат своя ритъм
душата е спокойна след дъжда
и няма да се вече питам
дали ще бъде с мене любовта


всичко във забрава се потапя
няма болка, няма мъка
от сърцето веч не капя
раната си има кръпка

пътя и места красиви
сменят се съв мислите ми диви
нищо вече не ме спира
и кравта бушува се надига

живота продължава
красива е нашата държава
места и пътища безкраини
ще открия всички тайни

пътя пак пред мен се е прострял
към незнайни кътчета ме води
умът нови запознанства завладял
ще се излекувам из основи

..........

Дъждец


В тишината на дъжда
моля се за любовта
веч за онази не тъжа
не ще бъде с мене тя

тя не вижда в мен човека
ни баща на нейните деца
просто бавно и полека
ще забравя за това

ще забравя че обичах
думи глупави изричах
ще забравя тез очи
времето ще заличи

пожелавам и сега
да намери своята съдба
нека е щастлива тя
за нея веч няма да тъжа


..........

Златолюбство

на живота черната страна
да обичаш, но да нямаш любовта
да страдаш по човека който
не познава чуство твоито

да си грозен без пари
и си влюбен по боли
няма грозен със пари
просто симпатичен е уви

живот в материален свят
всяка търси си богат
чуствата отават най-назад
всичко лъскав маскарад

празен си отвътре
 пълен със пари
около тебе направо ври
едвам избираш от жени

Обществото ни е болно
на показ е всичко долно
в новините само лошо
от екрана само полшо

..............

В Дъжда

Отмива всичко дори трептния
забравям нейните очи
не ми трябва тревогата по нея
не искам повече да ме боли


и вече сам съм и самотен
болен, изгарям, потен
магия накава ли бе това
избавям ли се от болестта

дъжда исчиства всичко
по светъл е света след него
и болката телесна ще преодолея
веч не мисля си за нея

всичко вече ми е ясно
температура изгаря ме бясно
живота вече няма смисъл
просто бил съм се залисал

Дъжда се стича по лицето
и капе право в сърцето
главата дигам към небето
студа приемам на битието

и няма болка няма студ
сега съм просто жив, но труп
изгоря душата в огън адски
и болката приемам братски

урок бе туй за мен
живея вече ден за ден
самотен през океана на забрава
че съм жив само ми остава


............

Болка

душата празна е уви
умът играе ми игри
исках да търси само в мене топлина
живота с нея аз да соделя


да бъде всичко тя за мен
до край до сетния ми ден
но всичко просто е мечта
която не ще осъществя

празно е до мен леглото
сам нося си теглото
че сърцето не разбира
а простичко е и избира

все грешно и все болка пак за мен
остава раната дълбока 
дори без миг споделен
любовта е истински жестока

............

Премисъл

Живота ми до днес е все провал
не съм се още аз предал
жените мен ме все отрязват
прекалено добър съм казват
с поезия пари не се изкарват
за други те се издокарват
а после той не ги обича
след други фусти тича

нещастни търсят някой като мен
разбиращи ги ден след ден
но връщане на зад при мене няма
семейството гради се от двама

а тя дарила го е със дете
и иска пак с мен да е
немога да го възприема
сърцето ми отхвърля тази схема

живота свече сие мой
дали ще намеря си покой
и мен жена с любов да ме дари
семейство и живот да сподели


............

Гроб

Убиха душата ми жестоко
за ней сега копая гроба
копая доста надълбоко
за да не я достига злоба


тя бе тъй лошо наранена
и в мъки адски повалена
копая, за да я избавя
на мъките да сложа края

тя искаше сама тоз край
и молеше ме от безкрая
сега е мъртва и студена
да бъде от мен простена

лопата след лопата пръст
засипвам любов, желания и лъст
и хлад проязва ми сърцето
виновно плаче в мен детето

тя бе красива, волна, дива
със чуства беше ме дарила
но раните жестоки на съдбата
убиха нежното в душата

............

Самотно

В една вселена необятна
на полянака още лятна
си опънах аз краката
гледах мъчно самотата

всичко около мен красиво
 в главата ми е сиво
нищо не ме и радва вече
туй живот ли е човече

искам всичко да забравя
нищо в мен да не изгаря
искам болката ужасна
да се махне като зимна пряспа

 пак да виждам цветовете
не е зима, а е лете
самотата ми тежи
около мен само лъжи

не искам повече така
как да махна със ръка
за дарежа всичко тук
и от утре да съм друг

..........

Неволя

Живота просто похабен
в празнота, ден след ден
желания аз нямам вече
в канала всичко си изтече

какъв е смисъла в това
жив ли съм, аз ли съм едва 
всяка нощ в съня е тя
защо подиграва се с мен ума

умира в болки сърцето
връща си ума битието
тревогите, терзания излишни
сърцето плаче пее кришни

Не издържам вече на това
исками се да умра
да ме няма на света
да забравя всичко и това

.........

МЪСТ

Огледалото гледат две празни очи
убита душа, сърце не боли
страха за утре го няма уви
смърта от него бяга дори

усмивка изкуствена сложил си днес
маска за другите очаква потрес
смачкано детство, смачкан живот
сигурно затуй се чувства идиот

за всичко с пот е платил
на съдбата своя колко се гневил
но не предал се до сега
 още вярва, че има правда на света

с усмивка зловеща ме гледа сега
в огедалото човека от другата страна
мъртъв от вътре, но движи се той
ще бъде отново безимен герой

ще смее се на пук на глупците
убили във него мечтите
и бавно и леко, полека
ще тъпче човек след човека...

.......


Молба

Убих приятелю душата своя
убих и всяка параноя
не ще обичам вече друга
не искам за това заслуга
минавам просто в тези редове
защото в мене има стихове
за тази що обичах аз
по нея мечтаех във захлас
за нейните очи жадувах
и в море любов аз плувах
сега изхвърлен на брега
захвърлен във душевна пустота
не искам повече да се вълнувам
името ѝ вече да бълнувам
поглеждам се отвътре кух
обвивка някаква без дух
заплюй ме право във очите
плесница шумна зашлеви
за да не се и връщат дните
в които обич давах кат преди


.........

Искам

Искам в пегрътките свои,
 любима жена
искам неиния дъх
 да е с мене в ноща
искам в очите и нежни
 да съм най-важния аз
да давя се в тях и гласът ѝ
 да сушам в захлас
искам за мен да е
 най-важната тя
желанието, волята нейна
 без думи, да разбера
искам аз нейната обич
 криле да ми дава
сила и воля неземна,
 да постигна всичко на света
искам семейство любимо,
 живота бих дал за това
а не сам и самотен
 да бъда както сега
Искам, напразно мечтая,
 не срещам аз още така
жена която да иска
 от мен любовта
Догарят отново дървата,
 оганя тлее до мен
в тъмата се спуска мъглата
 и утре пак ще е ден




........

2018г.
Creative Commons License
All this works is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License

Няма коментари:

Публикуване на коментар